Цитирай Първоначално написано от lunichka
Цитирай Първоначално написано от мечтател
Цитирай Първоначално написано от Г0ст
мечтател. Ти на работа с yсмивка ли отиваш
на работа не ходя, но на даскало с усмивка ходя. и всели ден виждам хора, дето на работа одят, от работа се връщат и се смеят и шегуват. дотам ли сте стигнали да го смятате за неестествено?
ако е на въпрос и аз ходя с нежелание на училище и почти винаги съм си унесена в моите си работи ... а мечтател може и да си прав .. в София няма място за веселие, живота ни е прекалено напрегнат за да се усмихваме ...
иначе и аз да съм ако ме питаш колко е часа ше те изгледам странно ако си мисля за нешо др ... това се получава когато стреснеш някой софиянец докато се е замислил или е заспал с отворени очи ... но може и да е ядосан на някой и за тва така да се държи ... поведението е резултат от действията
именно, луничке. точно това имам предвид. в София животът е прекалено забързан, прекалено сив. има нощен живот, добре. но не остава време за дневния. не мога да кажа, че тък не виждам хора с проблеми, или че никой не се вглъбява в себе си. но някак си в София е различно. масово ако щете. и много по-тежко. и това ме ужасява в този град. просто там животът е такъв, че много трудно можеш да живееш. да живееш така, както живеем тук. не можеш да се отделиш от това сиво ежедневие. особено ако си израстнал там. или си живял от много време там. затова за менСофия не е дом, а затвор. мислиш си, че отидеш ли там забогатяваш. но не става. докато се усетиш, обаче вече си част от тази сивота. и много трудно се излиза. затова не го обичам този град. да ме прощават софиянци