Eto i ot men:

Пропилени мечти зад гърба ни,
Чувства стари-отдавна истинали.
Вече няма какжо да си кажем,
Любовта се превърна във минало.

Днес боли, а не знаем защо
И се чудим къде сме сгрешили.
Непознати сме двамата с теб,
А тъжиме сред кротко безсилие.

Не изричай изтъркани думи,
Няма смисъл от още лъжи.
Стига вече мъчителни спомени
И без друго сърцето кърви.

Просто тръгвай и аз ще си ида,
Без да гледам със жалост назад.
Любовта помежду ни истина,
Свърши с нея и нашият свят.

Пропилени мечти зад гърба ни,
Стари рани, които кървят.
Вече няма какво да си кажем,
Твърде много словата горчат.
....................


Вървиш напред, а нямаш цел,
Бездомник търсещ път в живота.
Окаян, беден и презрян,
Изгубил вярата в доброто.

Преди човек, днес само скитник,
Проклел света и красотата.
Ридаеш вечер осъзнал,
Че няма изход самотата.

Страхът ти взема връх във теб,
Сломено всичко друго стене.
Бездушен, плах, и вечно сам,
Пречупен, днес си на колене.

Не помниш ти кое е важно,
Не знаеш и кое не е.
И всъщност си забравил кой си.
Вървиш напред, но накъде?
....................

Ах, страннико, да знаеш колко дълго,
Се скитах и те търсих по света.
Вървях напред, сама и упорита,
Но вместо теб, намирах самота.

Бях тъжна и прокудена и от всички,
Бях спътница на сивата тъга,
Бях мъртва, но не спирах да те търся,
В сърцето си запазих любовта.

Ти нямаш име, нито имаш дом,
За всичко друго трябва да забравиш.
Създадох те, единствено за мен,
Осъдих те, мечта да си останеш.

И тъй ще продължаваме със теб,
В безкраен кръг от болка и сълзи.
Без теб не мога, ти си любовта,
Без мен не можеш, аз те сътворих.
.................