Стихове...

[She-Devil]

Виждам че няма стихове и не знам защо,та реших да напиша моето най-ново...произведение...,koeto посвещавам на новоти ми никче....

тЪмНи кРиЛе

Разперени тихи,отчайващо тъжни,крилете потърсиха нежно смъртта,която разстилаше своите пръсти,докосваше плахо,безсънно плътта.Воала застинал оттърси се бегло,танцуващ,изгарящ,пот� �нал в прахта.А плач озарен от безплътното ехо,загнезден във кървава страст - любовта!Политаше тъмен,отбегнат,застинал,въ� � приказна адска сънлива съдба.И само гласът на крилете красиви,подтискат сълзите във вечния мрак.Бездънно щастливи са,тръпнещо диви,потапят сърцето във вечното "пак".
...Мълчание...смисЪл безсмислен,написан,от тънките стъклени бледи лъжи.Затихнал вЪв здрача на кърваво ситен,дъжд падащ в дълбоките тихи,безоблачни дни.Криле живота - неживи,неземни,разгръщат картина без дъх,без душа;опасно самотн,изгарящо тъмни и страстно скърбящи - за зов,за игра!Те спят безутеха,те нямат очи,подтиснато "ехо", безбожно "мЪлчи"!Сънуват несънища,истински Ад,във Рая се губят,потЪват - летят!

Криле незабравени - и черни, и стари...
...криле непокЪтнати,краят....дойде!!!

[Yuri]

Милост ! Милост !

[BroKeN^DreAmZ`f]

MMM mnooo qko

[Yuri]

MMM mnooo qko

Стига си лъгала, че ше напише още !

[Disorder]

Eto i ot men:

Пропилени мечти зад гърба ни,
Чувства стари-отдавна истинали.
Вече няма какжо да си кажем,
Любовта се превърна във минало.

Днес боли, а не знаем защо
И се чудим къде сме сгрешили.
Непознати сме двамата с теб,
А тъжиме сред кротко безсилие.

Не изричай изтъркани думи,
Няма смисъл от още лъжи.
Стига вече мъчителни спомени
И без друго сърцето кърви.

Просто тръгвай и аз ще си ида,
Без да гледам със жалост назад.
Любовта помежду ни истина,
Свърши с нея и нашият свят.

Пропилени мечти зад гърба ни,
Стари рани, които кървят.
Вече няма какво да си кажем,
Твърде много словата горчат.
....................


Вървиш напред, а нямаш цел,
Бездомник търсещ път в живота.
Окаян, беден и презрян,
Изгубил вярата в доброто.

Преди човек, днес само скитник,
Проклел света и красотата.
Ридаеш вечер осъзнал,
Че няма изход самотата.

Страхът ти взема връх във теб,
Сломено всичко друго стене.
Бездушен, плах, и вечно сам,
Пречупен, днес си на колене.

Не помниш ти кое е важно,
Не знаеш и кое не е.
И всъщност си забравил кой си.
Вървиш напред, но накъде?
....................

Ах, страннико, да знаеш колко дълго,
Се скитах и те търсих по света.
Вървях напред, сама и упорита,
Но вместо теб, намирах самота.

Бях тъжна и прокудена и от всички,
Бях спътница на сивата тъга,
Бях мъртва, но не спирах да те търся,
В сърцето си запазих любовта.

Ти нямаш име, нито имаш дом,
За всичко друго трябва да забравиш.
Създадох те, единствено за мен,
Осъдих те, мечта да си останеш.

И тъй ще продължаваме със теб,
В безкраен кръг от болка и сълзи.
Без теб не мога, ти си любовта,
Без мен не можеш, аз те сътворих.
.................

[Bloodomen]

MMM mnooo qko