Пиша това с цел да не се фащате (и аз не си вярвам като пиша това май).Прочетете тези редове,няма да са в излишък.

Един хубав слънчев ден, две момчета на по 15-16 решават да усетят това върховно изживяване, да полетят заедно с тревата (просто един от поредните лъжливи митове...),палят коза,напушват се,на сутринта едното момче просто решава че му е харесало и пак си копува вече свитата цигара и я пали с своя приятел.Минава време, минава много време 1-2-3 години,палят си коза ,в на първо време през седмица-две, след това през ден-два.Научаваш се да си свиваш сам,започваш да си пушиш сам,правиш си весело и така минава времето.Та един ден ,единия от героите ни в тази история(в мое лице),става на 18, в животът му се отварят невероятни простори,усеща как става голямото момче с възможности.Започва да ходи по дискотеки,ТЕХНО партита едно след друго,покрай тревата се зарибяваш и по други неща,смъркаш за първи път амфетамини,кока,танцуваш по цели нощи без спиране,естествено се разграничаваш от лайната по тоя свят (хероинат и сексът без презерватив), но ти е гот, светат те хваща неподготвен - красиво младо момче,готини момичета,своботно време, готони родители с достатъчно пари.
И накрая (настояще и за в бъдеще) виждаш че всичко това което правиш е без смисъл,не виждаш нищо напред.Един ден решаваш че трябва да спреш с "лайната",минава ден-два седмица и не издържаш и пак не издъжаш и изпушваш поредната цигара марихуана.След "веселото" някак си се почувсваш отново "тъп" и решаваш да спреш отново като си казваш "СПИРАМ!",минават 3-4 седмини - месец(има някакъв напредък) но на поредното парти се надрусваш пак.Решаваш отново да спреш , да направиш нещо за себе си,започва да учи за изпити,решил е да става човек.В живота на този герой се появява едно мимиче на пръв поглед едно от многото,минава 1 месец с него,2-ри разбираш че започва да се променя нещо в теб, мислиш все по малко за наркотиците,3-ти месец един ден осъзнаваш че си влюбен, ИСТИНСКА ЛЮБОВ!Боже колко е красиво и до тази вечер в която пиша тази лирика и дори смеховато глуповата за тези които са прекалено ограничени и задръстени в своя си затворен живот.И ето 9h в главата ми стои ликът на това невероятно мимиче,но знам че наркотиците са там,аз не мога да избягам от тях,мога само да се абстрахирам от тях за неизвестен период от време ,защото знам че не бих удържал на сладкото преластяване.Не започвайте, нема оттърване,а може би някой ден ...знам за мен чашата е на половина пълна.