Плача ли?Проклинам ли живота?
Плащам ли жестоката цена?
Моля ли за Божията милост?
Търся ли във мрака-светлина?
Боря ли се с хорската ненавист,
или чакам да умра?
Успявам ли да се провикна,
страхувам ли се от смъртта?
А знам ли аз поне коя съм
и искам ли да продължи това?
Ще скитам ли без дом,без име,
ще търся ли луната през деня?
Усещам ли какво е да живееш,
да имаш свое място във света?
Не!А,дали ще го усетя?
Едва ли,щом край мене всичко е в мъгла!
И сляпа ли съм-щом не виждам нищо?
щом няма кръв и плът,а самота.
Май вече няма за какво да съжалявам-
остана само скитаща душа.
Прахтта ми скоро ще се слее
и ще се понесе към вечността.
Дали поне във Ада ще намери място,
за да почувства свобода?

така....написах го преди около час и реших да видя какво мислите? та ваш ред е