Не мога да определя точно...Трябва ми един ден да остана сама в къщи на спокойствие...На другия ден искам вече да се видя с някой/я приятел/ка да си излея мъката и заедно да стигнем до извода,че нищо толкова страшно не се е случило...Просто правя това,което ми се прави на момента без много да му мисля..Плаче ми се еми ще си плача,скача ми се дивее ми се,така си изразходвам енергията и се чувствам по-добре след това...Но и не си позволявам да изпадам в някви тежки депресии...Винаги намирам начин как да се измъкна от тях...Както беше казал някой преди мен трябва ми време и един ден просто се събуждам без да мисля за проблема и ми е леко на сърцето...Тогава пак съм си същата Меги