.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 8 от общо 8

Тема: nqkoi moje li?

  1. #1
    Guest

    nqkoi moje li?

    nqkoi moje li da mi dade link za ese po filosofiq na pone edna ot tezi temi : ,,Chovekyt e osyden da byde svoboden,, ;,,Chovek sam pravi sebe si,,ili,,Adyt tova sa drugite,,.

  2. #2
    Повече от фен
    Регистриран на
    Sep 2005
    Град
    Земния рай
    Мнения
    473
    Човек е осъден да бъде свободен- Жан Пол Сартър

    Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Аз мисля, че проблемът за свободата може да се свърже с осмислянето на човешкия живот-“Живот без свобода е нищо”. Това е без съмнение така, но въпросът за човешката свобода е свързан и с отговорността пред другите,Свободата е отговорност.Затова бих посочила мисли на Сартър: “Ние искаме свободата заради свободата и при всяко особено обстоятелство. И искайки свободата, ние откриваме, че тя напълно зависи от свободата на другите и че свободата на другите зависи от нашата. Наистина свободата като определение на човека не зависи от другите, но от момента на обвързването аз съм длъжен в същото време, когато искам моята свобода, да искам и свободата на другите; аз мога да си поставям моята свобода като цел само ако наравно постаням и свободата на другите като цел”
    Преследвайки свободата, човек се стреми към добро, към правда. Свободата на личността е свързана с нейното подчинение на определени закони, форми. Единствено обществото, което е способно да създаде управление и закони, на които всички се подчиняват, е свободно и не би достигнало до революции. Но възниква противоречието дали човек е свободен, след като зависи от обществото или от природата. Но нима човек може да спре да се подчинява на законите на природата и например да спре да старее, и т.н. Личността може да постигне една относителна свобода т.е. такава, която възможно най-близко да се доближава до абсолютната, но която да не нарушава развитието на обществото.
    Според мен човек е зависим от обкръжаващата го среда, защото тя му дава онези удобства, които са нужни за неговия живот. Ето защо не може да спре да се подчинява на тези принципи, защото ако “реши да става свободен”, той може да навреди на заобикалящия го свят. С оглед на своята свобода той ще “загърби” средата си и това ще е проява на егоизъм, и в никакъв случай не ще се оправдае с целта. Равностойно е да обявим един престъпник, че е проявил геройство и себеотрицание като е убил друг човек. Обществото е устроено така, че да функционира възможно най-добре. То е една подредена система и ако човек реши да се освободи от нея, той рискува не само да разруши част от структурата на системата, но и оттам да навреди и на себе си. Защото той е елемент от тази порядъчност и е свързан с нея. Освен това човек е свързан с редица междучовешки, икономически, социални потребности, които не се прекъсват толкова лесно. Ако човек лиши себе си от обществото и то от себе си (духовно и материално изключване), той рискува да изгуби своя път. А щастието и свободата са заселени в две страни, в две отделни земи и два пътя водят до тях. Единият (този на щастието) е пътят на успеха, на добива на блага, на имането и на грижата по неговото опазване, или пътят на реалното. Другият (този на свободата) е път, който води по неясните граници на прехода, е пътят на възможното. Човек никога не избира само една от тези посоки с намерението да й остане верен, макар че идеята за вярната посока непрекъснато го ръководи.
    Свободата е не само висша ценност, но и непосилно бреме за човека.Защото свободата е и отговорност. За да е свободен един човек трябва не само да взима независимо своите решения но и да осъзнава следствията от тях. Всички хора се стремят към свободата, но повечето от тях не са достигнали зрелостта да бъдат свободни т.е да бъдат
    независими, рационални, обективни.. Всеки от нас притежава инстинкт за свобода, няма човек, на когото да не е необходима, затова всеки един от нас се стреми да я достигне, но неколцина са тези, които я достигат.Днес ние се радваме, че не се подчиняваме на някаква външна власт, че сме свободни да изразяваме нашите чувства, мисли, идеи и желания. Да, обаче малко са тези, които осъзнават зависимостта си от дадена организация, държавата или от друг човек. Малко са тези, които разбират, че човека започва да се превръща в автомат, в машина, макар че остава с впечатлението, че е свободен човек. Той не осъзнава, че спазва строго установения ред, че подтиска своите чувства. Фактор, оказващ огромно влияние за потискането на спонтанните чувства, оттам и стремежът за свобода, стремежът за изказване на собствено мнение и виждане на нещата за нещастие се оказва образованието. Образованието, което трябва да учи хората да мислят самостоятелно,да развива и усъвършенсва техните умствени възможности и да ги насърчи да обогатяват своите знания и култура.
    Свободен си да се бориш и да се примириш с нещата.Свободен да отстояваш личните си права и свободен да позволиш на някой друг да ги “отстоява”.Свободен да бъдеш такъв,какъвто си и свободен да жертваш себе си за другите.С една дума-свободата е избор,която не всеки може да избере сам.
    Всеки човек трябва сам да определя границите на своята свобода.За да бъде свободен,не трябва другите да поставят границите на свободата му,за да избегнат конфликти с нея-човек сам трябва да ги постави.Това е умението да бъдеш свободен.Единственият начин да наложиш своята свобода над тази на другите,без да бъдеш в конфликт с нея,е да приемаш тяхната свобода за своя.
    Всеки има неограничена свобода,но само в граници,наложени от самия него.Само като индивидуална личност човек може изцяло да се възползва от свободата си.


    Приятно писане

  3. #3
    Guest
    mersi mnogo!!!

  4. #4
    Guest
    adat tova sa drugite - takava statiq ima6e v sp.jenata dnes moga ti go dam ako iska6

  5. #5
    Guest
    da iskam mnogo 6te sym ti blagodarna ako mi dadesh!!!

  6. #6
    Tuti
    Guest
    Qgodka_ ,mn mn ama mn s1m ti blagodarna [-o<

  7. #7

    Регистриран на
    Oct 2007
    Град
    Русе
    Мнения
    1 522
    a kolko si imala na tova ese.I to filosofsko li e?

  8. #8
    Виж и това:

    Човекът е осъден да бъде свободен!

    Свободата е нещо, което всеки иска да получи в живота си! Да се освободи и да има право да прави всичко, когато и където пойска! И както е казал Яне Сандански „Да живееш значи да се бориш: Робът за свобода, свободния за съвършенство”.Докато си роб на нечии забрани, желаеш свободата, а после се опитваш да постигнеш съвършенството в живота! И така свободата се явява като една присъда на съдбата! Тя ти се дава рано или късно, но дали всеки иска точно тази свобода, и дали всеки може да я използва...
    Сами в стемежа си за съвършенство ограничаваме свободата си, слагаме граници на самите себе си и се осъждаме да бъдем нейни роби! Човекът сам се осъжда да бъде свободен!
    Свободата- вътрешна свобода, свободата на околния свят! Тя е една отговорност , която всеки носи през живота си! Човек сам подтиска свойте желания и стемежи....сам се спира да прави неща, които може макар и свободен! Защото нещо е сладко, докато не е твое. После намираш друго, за което да се бориш, а именно съвършенството!Така сводобата е една присъда, която ти носиш в душата си! Свободен, но затворен в клетка от замия себе си! Колко пъти си се спирал и си си забранявал да правиш нещо!Откалзвал си се от правото на свобода, проявявал си тази свобода като слабост и си се опитвал да избягаш от нея !? Не си се замислял ли? Направи го и ще разбереш, че тази толкова дълго жадувана свобода не е толкова сладка както в мечтите ти! Вече си голям и имаш свой живот, свой дом и свои стремежи! Освободил си се от чуждите окови и забрани....и??? Сладко ли е? Да понасяш несполуките на живота, да се бориш с несършенството и в същото време да се опитваш да изградиш себе си като нещо съвършено, усещаш ли свободата? Или ти сам слагаш границите, които някога ти слагаха други хора! Поставяш я в окови и чакаш всичко да се подреди, борейки се с живота! Използваш ли силата й, за да промениш хората, себе си ... или тя е само едно оръжие на слабостта ти?
    Свобода „монета” с две лица! Сам избираш как да я обърнеш! Да я използваш като сила, с която да постигнеш целите си или тя да е защита на твоята слабост ...
    И както е казал един философ „Човек се ражда свободен, но цял живот е в окови” ! В оковите на хората, в свойте окови, в околите на живота! Свободата една не много сладка присъда, поднесена ни от съдбата! А не избира ли сам човек да приеме свободата!Дали е осъден или е дарен с велика ценност?
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си