Абе напоследък се питам кво ще стане от мен?Имам една аверка,която пее и пее много яко и се развива в тая насока със всичка сила,аз мога да пея,обаче нищо не правя и никой не знае това...и не е въпроса в пеенето ами в цялата работа като цяло...Захващам се с нещо,не го довършвам,а толкова много искам да постигна нещо,че като видя някой,който се развива се комплексирам...Не завиждам-не ме разбирайте погрешно.Напротив,радвам се за успеха на другите,но защо от мен нищо не става?Има неща,които ми се отдават,не едно и две.В училище съм си на 6...Имам яка компания-откачалки,харесвам се,с което много малко тийнове могат да се похвалят...И въпреки всичко не съм щастлива напълно!Искам да направя нещо в скапания си живот,но не искам да стане,когато стана на 30!Искам го сега!Просто не знам...Може би проблема ми ви се струва тъп,но за мен не е така...Много ясно-щом го пиша тук.И сега ще се попитате за кво точно говоря.Еми от тоя монолог чак и аз се обърках,обаче наистина взех да се депресирам!Постоянно всички опяват около мен кой какво е направил или постигнал...А аз седя като гъба,попивам всичко и се депресирам още повече!