Ми ... Аз лично се чувствам свободна и сега ще обясня защоооо ... Ами ... първо имам свободата , която са ми дали родителите - да ходя където , и с който си поискам , да се прибирам , когато реша . Разбира се в замяна на тази свобода , те винаги знаят какво правя и ВИНАГИ се старая да оправдавам доверието , което ми гласуват . Така се чувствам напълно свободна , защото според мен свободата освен от физическа гледна точка , има и свобода на съвестта . Като знаят всичко не ме мъчи факта, че от някъде могат да разберат какви ги върша . Затова съм им много благодарна .
Отделно от това се чувствам свободна и заради факта , че винаги мога да изкажа мнението си без да се влиая от чуждото такова , от обществото и от общоприетите норми и правила . Разбира се това не означава , че не си меря думите , защото според мен всеки човек малко или много трябва да предценява кога , какво да каже , в противен случай думите му олекват .
Свободна се чувствам и защото съм различна и съм се научила да не се стремя да съм като всички останали само , за да ме приемат или харесват и се гордея с това , че съм намерила хора , които и такава ме приемат .
Свободна се чувствам даже ,ако искате и заради това , че се обличам както на мен ми е кеф , а не както е модата . Например дънките в ботушите и т.н.
Трудно може да се даде дефиниция на "СВОБОДА" за всеки тя е различно нещо . За мен свободата е и Физическа и Духовна и аз съм щастлива , че я имам такава , какеато аз я разбирам и приемам . Никого не съдя , ако има други разбирания , както и никого не съдя , и няма да съдя , ако не разбере моите схващания . Защото не веднъж съм цитирала тази фраза " Дипломатичен човек е този , който уважава чуждото мнение , но не го зачита!" Аз съм точно такава . Винаги мога да уважавам инакомислието , но това не означава , че ще го зачета и ще го приема за собствена житейска истина ....