znam che she vi iznervq,ama...

Speshno mi trqbvat 4 LIS varhu "predi da se rodq"...tarsila sam v referati i google,ne vijdam neshto za ivailo petrov i v teen school...temichkite sa:
"Rodoviqt svqt i negovite poveli" - 1 glava
"Otesneliq svqt na minaloto"-2 glava
"Kartinata na sveta" - 3-ta glava
she sam vi mnogo blagodarna da mi dadete nqkakvi linkove,pak ako ne zdrave da e...
mersi predvaritelno.

spe6no mi trqbva ese na tema-Svetut na minaloto:"dobroto staro vreme" ili "otesnqla dreha"
na povesta na ivailo petrov "predi da se rodq"

[sherry]

http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=604

[Мечо Пухче]

Пуснато на: Съб Дек 03

Въпреки,че самата тема е малко стара ще ви дам 1 или 2 теми, които имам за Преди да се родя. Не са хубави, не съм ги писала аз - от интернет са

Патриархалният космос в криво огледало

(План – конспект за ЛИС)

1. Уводни думи за автора и неговата творба

Ивайло Петров е сред изявените български съвременници писатели. Творчеството му е интересно и жанроово разнообразно. То обогатява нашата литература с нови теми и нетрадиционен поглед върху познати проблеми. Ивайло Петров създава различни по жанр творби , но особен интерес представляват произведенията наситени с хумор и автобиографизъм (“Преди да се родя и след това , “Объркани Записки”)
1.1 Темата за промените в българското село и психологията на българина.
Една от лщбимите теми в разказите и повестите на Ивайло Петров е свързана с живота и народопсихологията на българина . В това отношение учители на писателя майстори разказвачи като Йордан Йовков и Елин Пелин.
1.2 Отношението между миналото и съвременността в повестта “Преди да се родя и след това ”
Популярната повест “Преди да се родя и след това” представя по необичаен начин събития от миналото и настоящето на героя. Показан е в детайли животът на няколко поколения добруджанци.


2. Теза
Повествованието в “Преди да се родя и след това “ разкрива преобърнатия , отразен образ на света в съзнанието на героя. “Преобърнатия’’ са времената , хората разместват своето място в хронологията на поколенията , преобърнат е родовия космос . Тревожно е зададен въпросът за оцеляването на националното ни съзнание , след като представите за родови ценности и нравственост са различни във времето . Иронията и пародията се превръщат в основно средство за изразяване на събитията и характеристиката на персонажите , които изглеждат смешни в ироничен хаос на времето и безкрайно тъжни в своята осъзната безпомощност.


3. Аргументация

3.1 Ролята на двуделното заглавие. Противопоставят се представите за преди и след.
Смисълът на това противопоставяне е да се възприеме раждането на новия човек като събитие в живота на рода, както и да се съпоставят битът и моралът нна два свята. С раждането на детето животът на рода се разделя на две : маловажен (преди) и важен (след)

3.2 Запознанството на читателя с рода и героя
От първата до тринадесетата част на повестта разказвачът ни запонава с двата рода. Бабите и дядовците се суетят около годежа и сватбата на децата си
- традиционното битоописание при представянето на външността ,езика и начина на живот на село.
- Схващането за добродетелност на момчето и на момичето (Чувството за свян помага или пречи на общуването?)
- Съревнование между двата рода по имотност и по хубост, Създава се усещането за пазарлък при избора на булката.
4. Колоритните образи на сватовниците – Патладжана и Каракачанката . И двамата са неповторимо сладкодумни , а Каракачанката има запомнящ се вид.
- Авторовия полед върху лъжата като неизменна част от живота на човека . Двата рода се надлъгват за имотното си състояние, за да “градят авторитета си”. Авторът използва пародията ,за да изрази отношението си към тези “традиции’ в сватосването.
- Остроумието и чувството за хумор на разказвача (разузнаването и представлението на Каракачанката) . Образите , които представя, са изградени с умиление и любов , с носталгия по отминалото време.Това са хора , надарени с природен интелект и талант да общуват (пословиците и поговорките,с които патладжана уговаря сватовете).
- Размислите за човешкото достойнство и чест (преговорите между двата рода в пета част).Фаталното разваляне на преговорите: ” ..Ако трябва да сравняваме ползата за човечеството от един годеж и една поема,да речем, ще видим ,че едното е къде къде по-полезно. Човечеството може да живее векове без една поема , но без годеж и брак ще се обрече на самоунищожение ...” Ето защо проваления годеж е най – голям срам, както за рода на момчето , така и за сватовника. Това е събитие,за което ще говори цялото село.
- Злополучната кражба на момата . Възможност на рода да излезе “с чест” от създалата се ситуация , като открадне момичето. Иронията в представянето на любовното чувство придава ново измерение на традиционните ценности (сцената с разменените булки; моментът , в който момичето безропотно приема новия си дом, доволно от това , че ще живее заможно).
- Ироничното представяне на сватбения ритуал (образът на селския поп;брачната нощ;авторовият коментар а важносттс нс петела и кокошката). Със своя свеж , остроумен и ироничен поглед върху събитието разказвачът отрича една остаряла традиция в ритуала. В същото време чрез дистанцирания поглед на все още “нероден” човек героят не дава присъди ,а се опитва да вникне във философията на живота , в борбата за надмощие между половете.

5. Раждането на новия човек (тринадесета част)
- Подготовката на мъжа и жената за събитието.Разпределянето на ролите . Младият мъж не е готов да поеме новата роля на баща. Общността не му помага да осъзнае бащинството ,защото тя го държи настрана от събитието. То е пазено в тайна. Иронията в ситуацията е ,че мъжът преживява по – емоционално раждането на теленцето , отколкото на детето си . С много хумор героят разказва за “съревнонанието” между него и телето. В този контекст обеснява своя “опак характер” .
- Фолклорната емблематичност на текста (обесняненията на баба трена за раждането на детето “...ще дойда от някакав горен свят и трябва да кацна на меко,за да не си строша коленете...”; дъждът е знак , че ше му върви леко , а пък появата му с краката напред е повод на бабата да каже: “С краката ще си изкарва хляба!”). Знаците и наричанията съпътстват всички важни събития в живота на българина, и раждането ,и женитбата , и смъртта. Погледът на писателя върху тях е философски , той ги приема като неизбежна част от живота ни, която ни определя като българи . Авторът представя мотива за живота кръговрат , в който събитията се редуват , подобно на сезоните в природата.
- Родът през погледа на новороденото. От раждането на героя нататък текстът губи точната ориентация във форума . Миналоот и настоящето сменят местата си . Необичаен е сериозният коментар на живота;направен от едно бебе с некоколчасов житейски опит . Героят изгражда хумористичен автопортрет и пародира хората около себе си. Не щади и най-близките.Сякаш между другото се коментира темата за личната и колективната отговорност, за пороците на съвременното общество за неговата бездуховност и скука.
- Превръщане на човека в личност . Ивайло Петров ясно внушава идеята ,че раждането на човека не значи раждане на личността. Човекът става личност , едва когато изгради свой морал на базата на положителния опит на рода , на самостоятелното мислене и желанието да се самоусъвършенства . Човешкото любопитство към живота е полезно за превръщането на индивида в личност.
- Определение за живот: ” А какво най-после ще стане с мене ,ще се зъбя ли на живота ,ще му чистя циганското лице или ще подвия опашка и ще стоя мирно пред него?... Едва когато успея да разкажа всички тези истории,ще мога, струва ми се , да заявя съвсем определено,че животът ,това е едно безкрайно човешко любопитство.”



4.Заключение

Събитията представени в автобиографичната повест на Ивайло Петров “Преди да се родя и след това “ с чистисърдечен хумор , с открита ирония , представят традиционния бит на българина. Авторът утвърдава идеята,че самопознанието и себезразяването необходимост за всеки човек .Ценното , моралното,красивото в отношенията между хората писателя извежда като непреходни във времето .

Патриархалният космос в криво огледало
(есе)

Повествованието “Преди дасе родя и след това” носи преобърнатия отразен образ на света в съзнанието на разказвача. “Преобърнати са времената”, хората разместват своето място в хронологията на поколенията, преобърнат е родовия космос. Българският необятен свят е “заченат” в душата на автора. Разказвачът поема своето духовно пътуване към изворите на родното. Тревожно задава въпроси за оцеляването на националното ни съзнание. Голямата болка на Ивайло Петров е породена от променените ценности в българската нравственост и начина на мислене.
Авотрът се отнася с ирония към родовото време. С умиление е преставен живота на рода. Авторът анонимни присъства в пародираното разместване на времената. Художественият свят на Ивайло Петров ясно откроява лика на три поколения,всяко от които се “оглежда” във времето на останалите две. Пародията е въведена непринудено. Реките започват да текат в обратна посока, дядовците и бащите се държат като деца , а небето на родовия космос сякаш е под краката им. Несъзнателно, макар и дълбоко убедени в добрите си намерения , те стъпкват духовните стойности на традициите , а когато решат да вдигнат поглед нагоре, откриват ниския свод на земните си страсти. Изглеждат смешни в ироничния хаос на времето и безкрайно тъжни в своята осъзната безпомощност.
Дистанцията между съвременност и минало вече има различни измерения. Авторът усеща “чуждо” времето на своя реален, съвременен живот. Погледът към ставащото го отдалечава във времето преди “раждането на новия , модерен свят”. Онова отминало родово време е скъпо и близко на разказвача , макар и да навлиза в новото пространство с “модерния” поглед на съвременник. Разстоянията между хората и епохите стават условни. Авторът поднася ироничната си оценка за света и човешките нрави , които стават традиционни “диви” в новата съвременност.
Отправна точка за ироничния поглед на Ивайло Петров към обърнатия родов космос е родната Добруджа. Регионалното става национално и отново всичко се слива в тъжния ироничен смях на автора . Издигнал се високо над свое и чуждо , той вижда стойностите , истините за нашето българско време . “Преди да се роди” художественото съзнание на твореца Ивайло Петров се ражда съзнанието за родова чест и българско достойнство. В тях е разковничето за оцеляването на родовия космос.

--------

[/b]

веднага ми трябва есе на тема-кога човек се ражда истински?

[magito~girl]

спешно ми трябва ЛИС на тема "въздействието и посанието на преди да се родя" МОЛЯ ви помогните ми!

[sherry]

веднага ми трябва есе на тема-кога човек се ражда истински?

Аре като ти трябва веднага, напиши си го сам...ВЕДНАГА

[посетител]

веднага ми трябва есе на тема-кога човек се ражда истински?


ей,отворко,ти не си ли чувал за вълшебната думечка.хората да не са ти слуги.льохман такъв,седни си и сам си го напиши и друг път като искаш нещо,ПОМОЛИ както трябва

[feshankaa]

веднага ми трябва есе на тема-кога човек се ражда истински?

Аре като ти трябва веднага, напиши си го сам...ВЕДНАГА

molq vi trqbva mi speshno lis na predi da se rodq temata e "jivota-edno bezkraino choveshko liubopitstvo" mn vi se molq da mi pomognete s kakvoto mojete .. [-o< [-o< [-o<

[elito0o0o0]

Абе ти за КИРИЛИЦА да си чувал/а?!?!?!
1. Да публикуват своите теми и мнения в правилната категория и с текст на кирилица. Теми и мнения, които нарушават това правило ще бъдат редактирани а след 1-ви Април 2009 ще бъдат изтривани.
По колко пъти на ден още ще трябва да повтарям,
че това не е раздел есета,теми и съчинения?!?!

Ако ще от Марс да падаш.. Научете се най-после бе!

Темата отива директно за ключ..

[SmilezZz]

ee хора много ви моля ЛИС на "Преди да се родя" точната тема е Животът като едно безкрайно човешко любопитство

Ей,не се научихте да търсите..В помагало има..Попитай и Чичко Гугъл..Аман от такива хора

[SmilezZz]

[color=red]Абе ти за КИРИЛИЦА да си чувал/а?!?!?!

Темата е от 2007 година

[elito0o0o0]

[color=red]Абе ти за КИРИЛИЦА да си чувал/а?!?!?!

Темата е от 2007 година

Направо си е за ключ !! Изобщо не съм и обърнала внимание от коя година е!!!

[LadyDi]

Стара тема.