Iz dnevnika na edin lud

[Eleonora]

отварям съзнанието си чукам по прозореца виждам небето чакам светлината търся себе си викам без глас пиша по килима търся думите намирам болката понасям голата стена чукам по синята мъгла вали и пак е топло и сухо и тъжно без думи без мисли без чувам дъха си но не и шепота си сграбчвам тъмнината и я захвърлям в нищото отново съм out of себе си отново съм без себе си търся се не се намирам крещя в болката прорязваща нищото ходя бавно нося остатъка от себе си тежи ми нищото хванах обувката си връзката но нямаше път нямаше небето синьото на небето всичко беше но вече не е а дали докоснах нещо не помръдна беше все още топло леко е и малко тежи тежи ми нищото и пак вървя и търся търся себе си но намирам намирам тебешир рисувам тревата оранжева небето топлосиньо вятърът ухае мирис и пак сълзи а долу езерото сухо и мъртво къщата тъжни стени вратата липсва коминът тежи дървото спи в съзнанието проблясък за един миг май беше мисъл или пак почука съседът оня дето все се киска без глас без зъби тича насам-натам търси себе си не това беше моя реплика търси котката дето вчера я сгази камион нещото разкъса тишината удари я повали я с един замах чу се само сподавена ти-ши-на и дрезгав кикот май беше нещото дето удави тишината чувам себе си или нещото което иска да влезе в мен иска да бъде себе си но не го намирам чакам го сама в тъмното където жълтото тихо бледнее търся го не виждам вече нищо не виждам само косата си трябва да вървя да тичам хем ми беше хубаво навън на тъмното студено е и пак вали викам без да чувам нищо не нося и пак е тежко и тъмно и нощ е но няма звезди и стаята е тиха и гола като себе си пардон като мойто себе пиша с огън по тялото си търся го нося този шепот пронизва главата ми без коса тя остана да виси на дървото старецът пак се хили с беззъбата си уста търси котката онази дето вчера но това вече го казах казах къде са думите къде е небето косата ми очите ми нищото вървя по облаците живи са като децата търся себе си и пак се сблъсквам с нищото то ме следва търси ме но аз не съм тук и тук не е тук потъвам и пак вървя а трябваше да тичам тъмно е и май е ден и вече не вали прозорците са мокри стените прогизнали а мойто себе е изгубено търся го викам навън е тихо и листът е все още бял времето и то е бяло и сиво и бледочерно и мастилото и листа и пръстите студено е а краят все не идва часът и той тик-так тик-так времето и то заприщва дъха си изкача в тъмното няма жертви няма няма има само време изтичащо лампата ключът телефонът без кабел звъни пак е тихо нещото го няма тича по стълбите клепачите тежат очите ги няма тихо е тежко е трябва да пиша пръстите отекоха листът не свършва трябва да тичам да бягам боса съм малките камъчета галят ходилата топло е небето е синьо децата хвърчат смеят се аз отсъствам отново търся себе си или нищото не помня стените са голи зъзнат в мрака навън вали или беше спряло пак е тихо котката спи не оная на съседа дето вчера я сгази камион а другата уличната спи котката навън е тихо тихо е и в мен звездите галят косите ми търсят ме но мен ме няма ходя боса песъчинките си играят с пръстите лампата свети продължавам да пиша да търся да викам да не виждам да не намирам да вървя да тичам не ми се спи клепачите тежат буквите изчезват пръстите замират търсят но не виждат не намират тичам и се смея търся себе си викам искам да догоня времето да умия очите си да виждам да чувам та-та-та та-та-та звънят камбаните късно е навън вали и нещото вече спи всички спят очите не виждат клепачите тежат небето е синьо а аз не съм аз не съм тук и тук не е тук тихо е тъмно е всички спят заспивай и ти нещото е там навсякъде и те чака иска да те открие да бъде себе си затваряй очи и почвай да сънуваш та-та-та та-та-та приспивната песен вали и нежно гали клепачите та-та-та та-т-а т-а т-а та т а т а вече всичко спи тихо е навън пак вали та-та та т-а т-а т-а та т а....... ..... .... ...

верно ли си мислиш че някой ше го прочете?

[Eleonora]

верно ли си мислиш че някой ше го прочете?

Ami 6to ne

ами сигурно щот е тъпо...

[scorpiass]

[SweetBunny]

Ae az ni6to ne razbiram kato 4eta, 6to ne si slojila zapetai ili to4ki (udivitelni znaci ), znai6 li kfi dvusmislici stavat taka

[Eleonora]

Ae az ni6to ne razbiram kato 4eta, 6to ne si slojila zapetai ili to4ki (udivitelni znaci ), znai6 li kfi dvusmislici stavat taka

Az da gi sloja,emi ako e kopnato,aide ti zemi da gi sloji6,nali naro4no e napraveno za tva[6tot e iz dnevnika na edin crazy]

[dataworm]

Лол!Това да прочетеш!

[Eleonora]

1 den e predi Nova Godina,a si4ki tuk si ostavat se su6tite svine,e dano drugata godina pone malko da se promenite,ama kam po dobra strana

хъх кой го каза-най голямата свиня

[Eleonora]

хъх кой го каза-най голямата свиня

Ia mal4i tam,registrirala si se v4era,i otvaria6 ebati goliamata usta

[TweeTy^_^]

Tupo

[sherry]

Nikoi li ne uspq da shvane kakav e zamisala na dnevnika?nikoi li ne si napravi uslieto da go pro4ete cqloto?Zatova ne razbrahte za6to nqma zapetaiki...Sled kato ne ste vniknali v zamisala na ne6to,za6to go komentirate?

[Eleonora]

Nikoi li ne uspq da shvane kakav e zamisala na dnevnika?nikoi li ne si napravi uslieto da go pro4ete cqloto?Zatova ne razbrahte za6to nqma zapetaiki...Sled kato ne ste vniknali v zamisala na ne6to,za6to go komentirate?

Eto edin vnikva6t i razbira6t 4ovek,blagodaria 4e pone ti si otdelila mallko vnimanie da go razbere6.
Ima i o6te ot tozi dnevnik...

[sherry]

Nikoi li ne uspq da shvane kakav e zamisala na dnevnika?nikoi li ne si napravi uslieto da go pro4ete cqloto?Zatova ne razbrahte za6to nqma zapetaiki...Sled kato ne ste vniknali v zamisala na ne6to,za6to go komentirate?

Eto edin vnikva6t i razbira6t 4ovek,blagodaria 4e pone ti si otdelila mallko vnimanie da go razbere6.
Ima i o6te ot tozi dnevnik...

Interesno e,4e momi4eto,koeto go e pisalo e bilo mnogo obarkano ,moje bi samotno...ako moje6 kopirai i drugite 4asti ot dnevnika

[Eleonora]

да умия лицето си в чаша горещо кафе
(сюрреалистично календарче, ден втори.
из дневника на един луд)


пиша каквото и да било но в никакъв случай по поръчка в никакъв случай розова проза без значение от обема точка запетая удивителна празен облак в синя трева тихо проскърцва нощта бледи очи в счупено огледало ръцете на дете тихосмълчани залутани в бледочер прозорец сини пеперудени криле странна седмица в тихо мълчание налуднобледи необятности мост над тревата разцъфнала теменуга както обикновено както обикновеното както обикновено се случва бялото на жълтия лист поема отражението на тъмнозелената сянка запетая синя цигулка в ръбести снежноматови звуци черни оттенъци в налудна тишина бледожълтата паст на синя луна заспали очила пред тихо детство сини налудности в противовес на всичко розово по земята залутана тихост тихо се взира в жълтия хоризонт очни ябълки висят на счупена закачалка жълто жълтееща в синия облак краката потъват в тялото на черния шоколад детето пълзи в огледалната дупка сини букви шарят застинали часове едноока усмивка прозира в игрива плът звездите летят в шума от сухи листа смълчаната нощ поглъща летливи мухи огледала улавят бездънното пространство по пътя книга на безпокойството джек керуак джим морисън д... д... като “да-да” в сюра на бледосива мъгла заекът скача в полето унило моркови сини летят лудо печени тикви се хилят the end is the beginning the beginning is the end бледа луна увива врата налудно беззъбият момък заприщва носа лигави старци усърдно пълзят унесен в скъсана чанта потъва мигът бялото на черния лист отразява лудата сянка вълк в отразено огледало кора от лимон в червеното на луната пясък на морски вълни ултравиолетов залез на сини водорасли океан от гори парчета реалност в степни очи огледалната сянка на синя луна в окото на степния вълк пишещи думи в просторния кръг запетая удивителна пиша каквото и да било но в никакъв случай по поръчка в никакъв случай розова проза в какъвто и да било обем точка приключх най-сетне мастилени букви зелено червено обувка авангарден ангел безумносиня ефирност и аз в чаша горещо кафе да умия очите си точка запетая тая тая та я та та т а .

[Eleonora]

с-ъ-м
(сюрреалистично календарче, ден трети.
из дневника на един луд)

тъжно е тихо е времето и то е спряло само хората бързат за къде за какво защо тъжно е тихо е стрелката на часовника май помръдна един кратък миг светлина усмивки после пак тъжно е тихо е както обикновено нося себе си усмивката си отзад в джоба а пак е тъжно и тихо малко боли но само малко огледалото и то е бледо и празно столът масата прозорецът безвремието ги погълна всичките то е навсякъде тихо е тъжно е а беше само миг ... ......... .......
как съм
не много как но според тазсутрешната прогноза се очаква до ден-два да бъда поне как .... ..... .....
защо не мога
всеки следва пътя си и всички сме сами.
а защо не мога
разговарям със себе си всъщност разговарям със стените защото няма никакво човешко същество наоколо налудностите преминават една след друга шмугват се някъде между брояча на часовника и вървежа на минутите как съм “ “, т.е. никак не знам по отношение на себе си дали-или понякога да друг път не но винаги защо добре съм мисля си просто а чувството боли...
мисли думи думи мисли стените мълчат часовникът бута времето кара го да бърза да върви да не спира разговарям със стените всъщност разговарям със себе си защото имам само себе си тихо е топло е малко боли очите горят усмивката се разхожда по перваза прозорецът осветява пътя й погледът е зареян очилата търсят стария рефрен думите говорят тишината убива времето часовникът тихо простенва мълчанието залива стаята... ... .......... ..... ...

* * *
(сюрреалистично календарче, ден четвърти.
из дневника на един луд)


вяло е цепи ме гадно очеболие всичко е като в сън даже мисълта сънува своята будност в опита да разсее вялото бездействие което днес е всичко...

***
(сюрреалистично календарче, ден пети.
из дневника на един луд)


липсват думи да изкажа себе си
потъвам навътре
искам да премина отвъд
да прескоча миража
да играя с думите
обляна в тишина

липсват думи да разкажа себе си ...

***
(сюрреалистично календарче, ден шести.
из дневника на един луд)


продължавам да нямам усет за реалното време
преди малко осъзнах че
утре няма да бъде петък
разочарованието беше голямо!

***
(сюрреалистично календарче, нощ шеста.
из дневника на един луд)


да не говорим
да зтворим очи и да танцуваме по ръба
границата е безумномалка
животът - безумнопределен
ние - безумни съществования в Празнотата


п.п. луната - къде е луната лу-на-та........та..та..т..а.........

ае кранто грозна в тоя форум съм от
бая повече време от мене и щеше да го знаеш
ако не беше тъпа заспала помия.
поздрави,
мърдърдол

[lycheto]

shto ne go napisa po dylgo ebati hich ne e zabavno i ne e interesno.mojeshe neshto po taka da izmislish mn typo

[lycheto]

shto ne go napisa po dylgo ebati hich ne e zabavno i ne e interesno.mojeshe neshto po taka da izmislish mn typo

[mnogomili4kata-sf]

xaxaxa Я ги заеби другите...мен пак ме кефи...да не ти дреме!

[Boot]

Абе що не се ебете? Мен ме дърви зверски тоя дневник. Мърдърдол е в цикъл. Точка.

[Rokanten]

Просто е жалко някои хора да правят коментари на някои неща. За това коментирам другите: жалки нищожества!

P.S.
Изключителен талант имаш Eleonora!

[Uraken]

haha mnogo dalgo ve ko ma naprai

[Eleonora]

E ne sum go pisala az,no vse pak blagodaria!
Mardrol na tebe kat6o ne ti prai kef tva,koi te kara da go 4ete6,a puk da komentira6 i nikoi ne ti iskamnenieto!