[quote]а какво ще кажете за Мопасан??
Ми..чела съм една-единствена негова книга..Бел Ами.Та миналото лято насело я подхванах.Дотогава я бях чувала много бегло,ама като я прочетох и се чудих как точно нея съм избрала.Въобще не ми хареса,от нея помня само че главния герой въртеше само някакви любовни истории.Имам чувството,че нищо не съм разбрала от тая книга,щото после подочух,че била направо класика.Но определно мисля,че съм изпуснала нещо.Не мисля,че е възможно да е толкова смотана,каквото е мнението ми..Иначе на друго от него не съм попадала.
мопасан не съм го чел. за съжаление нямам предства за него. но ми разправят, че Бел ами било яко. не знам.
заговорихме за доста автори. на мен сега ми хрунма за Сервантес и Дон Кихот. със сигурност повечето сте я чели. за нея какво мислите?
ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. мислиш си "моето цвете е там някъде"
малкият принц
По въпроса за фантастиката- "200-годишния 4овек" и мен мнооого ме развълнува, накрая голям рев ударих на нея, интересна е много . Ина4е препоръ4вам "Какавидите" на Джон Уиндъм и един сборник на 100 години със руски разкази... А-а-а, не мога да се сетя заглавието , май нещо като "Съветска фантастика" беше, има невероятни разказ4ета... "Планетата на маймуните" също беше интересна- за разлика от филма,който не струваше. Има и още доста, които ме кефят, но пове4ето са разкази, така 4е не помня заглавия... За "Денят на трифидите" - подкрепям, много яка книжка...
А, някой 4ел ли е "Незавършеният роман на една студентка" на Любен Дилов- ето това е Л|БИМАТА ми фантасти4на книжка, просто е невероятно интересна, супер смешна, и сериозна в същото време... А как се гаври със световната история не е истина!
Не съм 4ела нищо на Мопасан за съжаление, а Дон КИхот, въпреки 4е оценявам посланията и, ми беше доста ску4на...
Никой ли от вас не е 4ел Ремарк?
1. Човек се ражда изморен и живее за да си почине.
2. Ако видиш някой да си почива помогни му.
3. Работата е свещена. Не я докосвай!
4. Когато изпиташ желание да работиш,седни и чакай да ти мине.
На мен Дон Кихот ми е един от най-любимите герои. Страшно готина книга, макар че бяха големи мъки да я прочета, имах срок от нещо като... 2-3 дни. Обаче пък аз зверски много се вглъбих и после се влюбих. Трябва повече Дон Кихотовци да има.
Иначе за "Образцов Дом" много се колебаех дали да си я купя, защото не бях чувала никакви отзиви... Казвате, че си струва, а?
Аз веднъж я започнах, но бях доста малка, сигурно 5-6 клас, и за захвърлих в началото. Но си спомням, че е една от любимите на мама, както и "Черният Обелиск " на Ремарк. С майка ми имате доста сходни вкусове...А, някой 4ел ли е "Незавършеният роман на една студентка" на Любен Дилов- ето това е Л|БИМАТА ми фантасти4на книжка, просто е невероятно интересна, супер смешна, и сериозна в същото време...
Saatana vittu perkele hate crew!
Дон Кихот е сладур.
Иве, помниш ли "Тримата мускетари"? Четохме ги, когато бяхме малки...и бяха адски интересни.
ААААА, оби4ам Дюма... "Кралица Марго", "Тримата мускетари" и продълженията, Граф Монте Кристо- мога да ги про4ета 200 пъти...Първоначално написано от `Death`Whore`
1. Човек се ражда изморен и живее за да си почине.
2. Ако видиш някой да си почива помогни му.
3. Работата е свещена. Не я докосвай!
4. Когато изпиташ желание да работиш,седни и чакай да ти мине.
А какво мислите за Вазов? Според мен, е прехвален, но стойностните му произведения се броят на пръстите на едната ръка. Евала му правя, че е създал жанрове, непознати в България, но се е олял...за мен хубавите му неща са:
"Опълченците на Шипка"
"Кочо"
"Немили - недраги"
"Под игото"
"Новото гробище над Сливница"
Другите са за птички...адски са скучни, повтарят се много и са адски дълги - размиват се. Или от типа на "моите песни все ще се четат"....
на Вазов не може да му се отрече колко много е направил за българската литература. има и скучни произведения, но именно те са прокарали пътищата, по които са вървели по-късните автори.
а какво мислите за това в подписа ми?
ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. мислиш си "моето цвете е там някъде"
малкият принц
Красиво е. За БОтев май не сме писали. ОБожавам го! ИМа 20-тина стихотворения - кратки, ясни и гениални.
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдупка песен!
Пише го на входа на Сурбоната.
И аз съм на мнение, че Вазов има доста скучни неща. Особено "Моите песни" ми напомнят адски много на "Памятник" на Пушкин, което стихотворение ми е адски противно. Самохвалствени са и двете. Но на Вазов "Под Игото" е нечовешкия роман просто. Адски добър. Даже имам едно извадено цитатче за предатеството, думи на Бойчо, доста силни, според мен.
Но определено Ботев ми харесва повече. Може да има много малко неща, но са адски силни и надъващи. И любимото ми "... а вий... Вий сте идиоти". Гази.
Saatana vittu perkele hate crew!
Атанас Далчев не беше ли с предметите..прозорци, стаи...учителката ми по литература го представи така : "Не го разбирам този автор съвсем, не го харесвам, но ще ви го предавам.". Нещо не ме кефи...ако е същия, де.
На Смирненски ми харесва това:
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
Може би си въобразявам, но в тези предмето няма емоция...а поезията е емоция...трябва да прочета повечко него неща, всъщност.
Има много стихотворения на Вапцаров, Смирненски,Гео Милев, които ме кефят... Дал4ев ми е малко трудно да го разбера и ми действа леко депресиращо...
Адски много ми харесва поезията на Дамян Дамянов и много от нещата на Йосив Петров. Недялко Йорданов също има някои страхотни стихотворения...
Поздрав за вси4ки с едно от любимите ми стихотворения...
Код:Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш. Д.Дамянов
1. Човек се ражда изморен и живее за да си почине.
2. Ако видиш някой да си почива помогни му.
3. Работата е свещена. Не я докосвай!
4. Когато изпиташ желание да работиш,седни и чакай да ти мине.
Еми не чета особено много , за това последната и любимата ми /засега/ е 'Шифърът на Леонардо' на Дан Браун !
Simplicity, complexity, oh what a tragedy! Reality, insanity, strange normality. Incredible, untouchable, but just visual...
Последно четох "Зеленият път" и "Часът след мрака" от вчера чета "Престъпление и наказание"
"Задните дворове" е хубаво.
абе да си каже човека. затова малко хора пишат, защото материята (като Смирненски или Вапцаров примерно) не емного позната. ти си пиши за литературата. супер. ама нека и дечицата пишат, дори за булевардни романи. като четат по-умните постове (не моите, де) може да се заинтересуват и да прочетат и нещо по-стойностно. да сме по-либералниПървоначално написано от exploitedteen
ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. мислиш си "моето цвете е там някъде"
малкият принц
Първоначално написано от exploitedteen
щъ стане човек от тебе
ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. мислиш си "моето цвете е там някъде"
малкият принц
..мда.. сега чета на антонио гомес руфо - наталия... все попадам на вулгарни испански автори.
иначе книжката е доста приятна
...frustration, domination, feel the rage of a new generation,
we're livin', we're dyin' and we're never gonna stop, stop tryin' ...
ами общо взето се разказва за някакъв застаряващ чичка, който живее с някви странни убеждения за живота и се влюбва налудничаво в напълно непозната женка.. в един момент е смешна, в други някак отдалечена и тъжна..книгата е написана така че всичко зависи от начина на прочит. на мен лично ми допада, не е напрягаща, даже може би обратното - доста разтоварва.. стила на писане на руфо ми харесваПървоначално написано от exploitedteen
...frustration, domination, feel the rage of a new generation,
we're livin', we're dyin' and we're never gonna stop, stop tryin' ...
Az po princip ne si padam mn mn po knigite
Ina4e knigite koito obi4am da 4eta sa nekvi romani ili nekvi fantasti4ni(naprimer harry potter ni si nqmam lubima kniga
Yellow diamonds in the light... and we’re standing side by side... as your shadow crosses mine... What it takes to come alive?
Като си говорим за странни и вулгарни книги, ДЪРЖА да отбележа най- бруталната йнига която съм чела - "9,99" на Фредерик Бегбеде- Просто я намерете и я прочетете, направо е страхотна, на моменти много брутална, и доста цинична(не става въпрос само за език, но и за случки, и за възгледи за живота...)
[code]
1. Човек се ражда изморен и живее за да си почине.
2. Ако видиш някой да си почива помогни му.
3. Работата е свещена. Не я докосвай!
4. Когато изпиташ желание да работиш,седни и чакай да ти мине.
В живота си съм прочел само 1 книга...Първоначално написано от мечтател
и то щото бях пребил един дебелак и после бех наказа фу ама това беше преди 4-5 години
2 т. системно
горд ли си, а?Първоначално написано от scorpiass
алелуя.
Поне си признава. Явно за него това е ценност.