Цитирай Първоначално написано от Анонимко
Цитирай Първоначално написано от `Death`Whore`
Някой тук да е фен на Азимов? Сега чета "Азазел" и, макар наистина стилът да е "неазимовски", какъвто го описва той, е яка книжка.
Азимов...това е гений...изобщо руската литература си е гениална.Е може би като изкключим "Война и мир", щото пък тя си е...но комент...може би изморителна.
Властелина-безспорно любимата ми книга.Единствената, в която съм чела обширното описание на пейзажите.А и някакси много умело съчетава фантастиката с историята и любовните романчета
Отнесени от вихъра-някакси много интересно е да я прочете човек тая книжка докато е влюбен и наранен...сякаш всеки от нас може да открие част от себе си в Скарлет.
На изток от рая-май не трябваше да я чета, когато съм на 13...изключително философска книга с тъжен край.Малко е изморително това, че следим живота на 3 поколения....
Последната книжка която завърших са две книжки-Нощем с белите коне на Вежинов...някакси...всекидне вна.Другата беше Пътят към София на Стефан Дичев-историческо-любовна.И в нея няма много забележителни неща.
Железният светилник ми е една от любимите книжки.И тя е изморителна, но пък си заслужаваше.Нищо, че я прочетох едва на 11, скоро пак ще я чета.
Белю пушилката-смяла съм се като откачена.Не е истина какъв смях е падал.Макар че ми се губят моментите...от леда са в няква хижичка и т.н.Склероза
А иначе вечния разказ си е Дивите лебеди на Андерсен... изревала съм си сълзите на нея.Макар че Андерсен сякаш пише не за децата, а за родителите им.Изпраща послания, на тези, които четат приказките, а не на тези, на които е четено.
Tова съм аз, Люклер