Цитирай Първоначално написано от nymphetamine__
А за четенето явно доста хора "четат" защото като вляза в някой форум всички са луди по Хари Потър,книгите на Тери Пратчет,Паулу Куелю и още 1-2 автори които са на мода и явно да ги четеш е актуално
Аз лично не бих си позволила да спомена Пратчет в едно изречение с Роулинг и Паоло Коельо. Чела съм работи и на тримата (изчетох "11 минути" и "Алхимикът" на Коельо, тъй като ми ги препоръчаха. Четенето беше трудно, досадно и бавно. Такава грешка повече няма да допусна). За "Хари Потър"...какво да важа? Увлекателна е за деца, но да е любима книга на 18-19 годишни (и повече) хора...това не мога да си обясня. И все пак - всеки си има право на предпочитания...
Пратчет...е друга планета. Пратчетовите книги са на пластове, ако мога така да се изразя. На човек му трябва солидна обща култура, за да може да усети повече от очевидното. Не мога да се съглася с твърдението, че Пратчет е "просто" писател - хуморист (много често срещано мнение), а и какво означава "просто хуморист"? Като че ли т.нар. хумористични книги са по-маловажни от класическата литература, становище, изразявано от много хора. А и - като че ли при Гогол, например, няма въобще, ама изобщо никакъв хумор... Подобен е случаят и с фантастиката и фентъзито. Чела съм почти всички книги от поредицата за света на Диска и мога да кажа, че нито една от тях не е само "виц до вица", нито лишена от вътрешни конфликти, проблеми, размисли и прочее. Напротив. Всички тези неща присъстват, само че би било трудно да бъдат забелязани, ако към тези книги се подходи само като към развлечение, като се търси само повърхностната закачка и приключенската нишка, да речем. Нито я има схематичността, присъща на "комерсиалните писания" (това дори написано звучи смешно), нито героите са толкова рамкирани и опростени, нито цялостното послание се съдържа в някоя мъдро звучаща мисъл в края на историята (посланието никога не е еднозначно, никога не можеш да го посочиш с пръст; при Пратчет няма стройно зададени въпроси и стройно представени отговори. Което дава на човек свободата сам да прави своите изводи.) За мен, в същността си, книгите на Пратчет са пример за интелигентна литература. Много хора ги отминават, защото не им се струват достатъчно "сериозни", други ги четат само поради тази причина и не си дават труд да видят дали има нещо под повърхността на шегата (друг е въпросът, че хуморът може да бъде проводник на доволно сериозни теми, зависи от настройката и настроението на човек).
http://www.lspace.org/books/apf/index.html - давам този линк и няма даже да го обсъждам.
Общо взето..."11 минути" на едно стъпало с "Малки богове"...за мен това е абсурд.
----За да не е off-topic, наводнение или каквото там е - в момента чета "Трима самотници" на Богомил Райнов.