книги

[Loshotia]

Чета Пудъл Спрингс на Реймънд Чандлър. Падам си по криминалните романчета- Агата Кристи, Реймънд Чандлър са ми фаворити

[nymphetamine__]

В момента чета Дон Кихот защото ни е задължителна за лятото.Иначе руските класически романи,а и голяма част от съвременните са ми любими.Много съм разочарована от прочутия Шифър на Леонардо не го намирам за никак увлекателен.
А за четенето явно доста хора "четат" защото като вляза в някой форум всички са луди по Хари Потър,книгите на Тери Пратчет,Паулу Куелю и още 1-2 автори които са на мода и явно да ги четеш е актуално Голяма част от децата дори не са чели друга книга освен Хари Потър И после защо затъпяваме...

[Briseis]

Е, като се лиших от компютър за около месец, се отдадох на другата си страст - книгите.
Първата, която прочетох е: "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин.Прочетох я на един дъх, запленяваще любовна история от края на 18 и началото на 19 век.Струва се да се прочете.
После прочетох "Землемория" на Урсула Ле Гуин".Удивителна книга.А филма - нищо общо.В крайна сметка, си разгърнах фантазията.
Сега съм на "Оскар Уайлд, 1-ви том".Прочетох разказите, приказките, а сега съм на "Портрета на Дориан Грей".Човека е гений

[`Death`Whore`]

Някой тук да е фен на Азимов? Сега чета "Азазел" и, макар наистина стилът да е "неазимовски", какъвто го описва той, е яка книжка.

Смешно ми стана, когато се запознава с еди кой си /книгата е от първо лице и самият Азимов разказва/, който "...ме поздрави зарадван, като ми обясни колко много харесва моите разкази и романи, което, разбира се, издигна в очите ми неговата интелигентност и вкус." Присетих се за Вазовото: "моите песни все ще се четат".

Някой тук да е фен на Азимов? Сега чета "Азазел" и, макар наистина стилът да е "неазимовски", какъвто го описва той, е яка книжка.

Азимов...това е гений...изобщо руската литература си е гениална.Е може би като изкключим "Война и мир", щото пък тя си е...но комент...може би изморителна.
Властелина-безспорно любимата ми книга.Единствената, в която съм чела обширното описание на пейзажите.А и някакси много умело съчетава фантастиката с историята и любовните романчета
Отнесени от вихъра-някакси много интересно е да я прочете човек тая книжка докато е влюбен и наранен...сякаш всеки от нас може да открие част от себе си в Скарлет.
На изток от рая-май не трябваше да я чета, когато съм на 13...изключително философска книга с тъжен край.Малко е изморително това, че следим живота на 3 поколения....
Последната книжка която завърших са две книжки-Нощем с белите коне на Вежинов...някакси...всекидне вна.Другата беше Пътят към София на Стефан Дичев-историческо-любовна.И в нея няма много забележителни неща.
Железният светилник ми е една от любимите книжки.И тя е изморителна, но пък си заслужаваше.Нищо, че я прочетох едва на 11, скоро пак ще я чета.
Белю пушилката-смяла съм се като откачена.Не е истина какъв смях е падал.Макар че ми се губят моментите...от леда са в няква хижичка и т.н.Склероза
А иначе вечния разказ си е Дивите лебеди на Андерсен... изревала съм си сълзите на нея.Макар че Андерсен сякаш пише не за децата, а за родителите им.Изпраща послания, на тези, които четат приказките, а не на тези, на които е четено.

[night_daughter]

Някой тук да е фен на Азимов? Сега чета "Азазел" и, макар наистина стилът да е "неазимовски", какъвто го описва той, е яка книжка.

Азимов...това е гений...изобщо руската литература си е гениална.Е може би като изкключим "Война и мир", щото пък тя си е...но комент...може би изморителна.
Властелина-безспорно любимата ми книга.Единствената, в която съм чела обширното описание на пейзажите.А и някакси много умело съчетава фантастиката с историята и любовните романчета
Отнесени от вихъра-някакси много интересно е да я прочете човек тая книжка докато е влюбен и наранен...сякаш всеки от нас може да открие част от себе си в Скарлет.
На изток от рая-май не трябваше да я чета, когато съм на 13...изключително философска книга с тъжен край.Малко е изморително това, че следим живота на 3 поколения....
Последната книжка която завърших са две книжки-Нощем с белите коне на Вежинов...някакси...всекидне вна.Другата беше Пътят към София на Стефан Дичев-историческо-любовна.И в нея няма много забележителни неща.
Железният светилник ми е една от любимите книжки.И тя е изморителна, но пък си заслужаваше.Нищо, че я прочетох едва на 11, скоро пак ще я чета.
Белю пушилката-смяла съм се като откачена.Не е истина какъв смях е падал.Макар че ми се губят моментите...от леда са в няква хижичка и т.н.Склероза
А иначе вечния разказ си е Дивите лебеди на Андерсен... изревала съм си сълзите на нея.Макар че Андерсен сякаш пише не за децата, а за родителите им.Изпраща послания, на тези, които четат приказките, а не на тези, на които е четено.

Tова съм аз, Люклер

[no_martyr]

А за четенето явно доста хора "четат" защото като вляза в някой форум всички са луди по Хари Потър,книгите на Тери Пратчет,Паулу Куелю и още 1-2 автори които са на мода и явно да ги четеш е актуално

Аз лично не бих си позволила да спомена Пратчет в едно изречение с Роулинг и Паоло Коельо. Чела съм работи и на тримата (изчетох "11 минути" и "Алхимикът" на Коельо, тъй като ми ги препоръчаха. Четенето беше трудно, досадно и бавно. Такава грешка повече няма да допусна). За "Хари Потър"...какво да важа? Увлекателна е за деца, но да е любима книга на 18-19 годишни (и повече) хора...това не мога да си обясня. И все пак - всеки си има право на предпочитания...
Пратчет...е друга планета. Пратчетовите книги са на пластове, ако мога така да се изразя. На човек му трябва солидна обща култура, за да може да усети повече от очевидното. Не мога да се съглася с твърдението, че Пратчет е "просто" писател - хуморист (много често срещано мнение), а и какво означава "просто хуморист"? Като че ли т.нар. хумористични книги са по-маловажни от класическата литература, становище, изразявано от много хора. А и - като че ли при Гогол, например, няма въобще, ама изобщо никакъв хумор... Подобен е случаят и с фантастиката и фентъзито. Чела съм почти всички книги от поредицата за света на Диска и мога да кажа, че нито една от тях не е само "виц до вица", нито лишена от вътрешни конфликти, проблеми, размисли и прочее. Напротив. Всички тези неща присъстват, само че би било трудно да бъдат забелязани, ако към тези книги се подходи само като към развлечение, като се търси само повърхностната закачка и приключенската нишка, да речем. Нито я има схематичността, присъща на "комерсиалните писания" (това дори написано звучи смешно), нито героите са толкова рамкирани и опростени, нито цялостното послание се съдържа в някоя мъдро звучаща мисъл в края на историята (посланието никога не е еднозначно, никога не можеш да го посочиш с пръст; при Пратчет няма стройно зададени въпроси и стройно представени отговори. Което дава на човек свободата сам да прави своите изводи.) За мен, в същността си, книгите на Пратчет са пример за интелигентна литература. Много хора ги отминават, защото не им се струват достатъчно "сериозни", други ги четат само поради тази причина и не си дават труд да видят дали има нещо под повърхността на шегата (друг е въпросът, че хуморът може да бъде проводник на доволно сериозни теми, зависи от настройката и настроението на човек).
http://www.lspace.org/books/apf/index.html - давам този линк и няма даже да го обсъждам.
Общо взето..."11 минути" на едно стъпало с "Малки богове"...за мен това е абсурд.
----За да не е off-topic, наводнение или каквото там е - в момента чета "Трима самотници" на Богомил Райнов.

[Boot*]

Признавам си, че не съм чела толкова книги на Пратчет, колкото би ми се искало...
Просто в момента имам малко по-различни неща за чете, по-задължителни :/
Иначе съм съгласна напълно със мадамата преди мен.
Само мога да добавя, че светът на Пратчет, макар и малко разкривен, всъщност е огледален на нашия собствен, което прави книгите му така съществени за тези, които проникват дълбоко в тях.
.

[I_love_dead_people]

Сега чета "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов. Когато я прочета,ще си редактирам мнението.

[lp_krasi]

Ами преди един два дни прочетох "Шифърът на Леонардо"... много добра книга точно за три дни я прочетох...
иначе в момента чета "Алхимикът" на Паулу Коелю и честно казано въобще не ми харесава начина по който пише...и не ми допада особенно мн...

[usmivkata_v]

Ами преди един два дни прочетох "Шифърът на Леонардо"... много добра книга точно за три дни я прочетох...
иначе в момента чета "Алхимикът" на Паулу Коелю и честно казано въобще не ми харесава начина по който пише...и не ми допада особенно мн...

Наистина "Шифърът на Леонардо" се чете на един дъх. Смятам я за по-интересна от "Шестото клеймо". На мен от училището ми подариха книга на Коелю ("Петата планина"). Започнах да я чета,но се оказа, че е за пророк Илия и се отказах. На мен също не ми допадна стилът му, въпреки че ми казаха ,че "Алхимикът" била по-интересна. Пробвах да чета и Пратчет,но пак не се получи. Аз съм на мнение, че нито един от тези автори не може да стъпи и на малкия пръст на Дюма. Аз съм му върла почитателка

[Eimi_{}]

"Домът на малката Лизи"-Мери Хигинс Кларк

[Death^Forever]

Последната книга, която прочетох беше "Психология на общуването"..в началото ми бе интересна..но накрая останах с впечатлението, че общоприети норми на морал и поведение са описани по по-сложен начин..
Щях да си купувам "Улица консервна" на Стайнбек, но се зарадвах, тъй като случайно я открих при роднини..само че ще я прочета след като свърша с "Триумфалната арка" на Ремарк..
Иначе..любимите ми книги..силно впечатление ми направиха "Черният обелиск", "На изток от рая".. принципно харесвам всичко, което съм прочела на Ремарк и Стайнбек, Стивън Кинг също ми допада..
Сега се сещам и за "Параграф 22" на Джоузеф Хелър..един шедьовър, описващ логичния абсурд, може би точно на нашето време..
Общо взето е това..

[soul]

Последната книга,която прочетох е на Балзак-"Изгубени илюзии"!Книгата ми хареса,но аз попринцип харесвам нещата му(е не съм чела много,но смятам да прочета).Сега препрочитам "Под игото",тъй като ми трябва за даскало.Помня доста неща от книгата,но сега я разбирам и чувствам по по различен начин от преди 4-5год.А след това мисля да прочета "Диалози на мъртвите" на Реджиналд Хил!

[`Death`Whore`]

ММм...май не съм писала скоро тук. Прочетох няколко разказа на Азимов - Падането на нощта", "А-шахта", "Сали" и "Такъв прекрасен ден". И четирите ми харесаха адски много. След това започнах неговата Фондация, първата част ми хареса, обаче после ми стана скучна и сега чета "Основен курс по философия - философия на 17-ти и 18-ти век" и не само чета, ами подчертавам. Много обичам да подчертавам.

[I_love_dead_people]

Гледам, темата е забравена отново...
А е много хубава и не е редно да е така.
Виждам, че сте обсъждали класики, затова искам да ви попитам за впечатленията ви от "Лолита"...

[strange__]

Джек Лондон-"Морският вълк" това чета от скоро ии определено ми харесва

[CrazyWitch]

"Oт кого произлизаме" Ернст Мулдашев.

[i'm so excited!]

оо забравих тая хубава стара темичка.
последното, което четох, беше 'стихотворения' на христо радевски.
сега пък съм на 'кланица 5'

[Exhausted`Soul]

аз сега чета "Който не мълчи-умира" на Клаус Полкен и Хорст Сцепоник...за сега доста ми харесва...

п.п.ЪЪЪЪъъъ такова...абе само аз ли не харесвам "Шифърът на Леонардо" ...пууу толко мноу го хвалите...на мен не ми харесва толко...само щото се чете лесно и бързо мислите,че струва...

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

poslednata koqto pro4etoh be6e tainiqt dnevnik na lora palmur ... dosta burzo q svurshih int`e makar i dosta...........................

[Briseis]

Аз пък сега чета "Колко важно е да си сериозен" на Оскар Уайлд.Всъщност, чета 2-ри том на Оскар Уайл, а това е последната пиеса от книжката.Прочетох всички пиеси ^.^. Страхотни са...Някои знае ли играят ли се в България?

[Boot]

Сезона свърши, в момента нищо никъде не се играе.
Иначе на Уайлд преди време се играеше "Портретът на Дориан Грей"... Но както казах - сега театрите почиват. Чакай септември и като отвориш www.programata.bg си намираш каквото трябва.

[`Death`Whore`]

Играе се "Рибарят и неговата душа", има разлепени плакати. Обаче къде - не помня.

[Boot]

http://www.theatre199.org/index.php?...0+%C4%D3%D8%C0
Но пак казвам - сезона свърши. На есен.