Здравейте.ПОнеже аз съм много чуствителен човек и ммного лесно се првързвам към един човек и после много ама ненормално трудно понасям загубата на този човек и така аз се влюбих в едно момиче...От начало сичко тръгна на шега и просто двамата искахме да видим какво е да си с другия тъй като туко що се бяхме упознали и просто искахме да сме заедно за да видим какво е....и така тръгнахме заедно и някъде около 1 месец всичко беше просто прекрасно...постепенно тази любов уж на шега за мен и за нея се превърна в нещо много повече и по-силно...постоянно мислехме един за друг и се обичахме...това е присъщо за всяка една връзка.Започнахме да се караме малко и аз разбрах че тя с мен не е щатстлива и аз немога да и дам това което може друг да и даде защото имахме коренно различни виждания за света и имахме коренно различни препочитания...ок както и да е разделихме се и след 15 минути отново се събрахме защото просто неможах да съм без нея....ходихме още известно време и отново се скарахме но този път много по лошо и глобално...след две седмици раздяла и двамата разбрахме че е мн трудно един без друг и отново се събрахме и този път с тенденция да не се разделяме повече и никой няма да ни разделя...мисля че и това е присъщо за една връска...и така до последно се разбирахме и обичахме....прекарахме незабравими моменти заедно.Мисълта че съм с нея на коледа и нова година ме правеше истински горд и щастлив...искарах най щастливата си коледа и нова година....всичко бепе невероятно и постепеннно аз започнах до такава степен да се привързвам към нея че както се вика да не мога да понеса да не е с мен да не ми казва обичам те и да ме целува...и дойде пореден момент на слабост!Скарахме се и нали сме различни характери и секи има свой предпочитания....тъкмо сичко беше прекрасно бяхме се опознали почти на изуст...и когато разбрах че най добрия ми приятел не я харесва а даже я ОБИЧА и разбрах че тя си е говорила с него и смята че с него ще се чуства много по добре от мене и той ще и даде това което аз не успях и ще я направи истински щастлива аз се разделих със нея защото и желая най най доброто и искам тя да е щастлива без значение дали аз съм щастлив....а ако ви кажа че още я обичам и желая повече от сичко на света да съм с нея пак и пак да опитаме,пак да имам шанс и пак да се обичаме въпреки сички трудности и кавги....попринцип не е редно и умесно едно момче да плаче за момиче но аз съм чуствителен и тази раздяла ме съсипа тотално от сякъде,защото аз съм бил с много момичета но такова като това никога не съм имал.Никога не съм обичал толкова много и истински друга преди нея...към никоя друга не съм имал такива чуства каквито към нея...мисълта че не е до мен и няма да ми казва обичам те ме унищожава тотално..а аз още я обичам и не осъзнава колко много....аз пиша тази тема защото никой не ме разбира и няма с кой да споделя този проблем и мисля че може да има някой поне тук да ми съчуства...нали знаете когато тряабва да защитаваш някого и да си на негова страна правиш сичко възможно да е така.Но когато на теб ти трябва човек да споделиш с него нещо или да ти помогне никога няма такъв....секи те одрязва че му е писнало да слуша подобни историии и секи вика че си идиод да я обичаш още...да ама аз я обичам и още как....за това моля,ако шчитате тази тема за глупава или за безмислена не пишете глупости защото нямам нито сили нито настроение да се карам и споря....казах ви просто искам да го споделя с някой....благодаря на тези които ме разбират