emi malka tvorba.. ako nqkoi iska da prochete

[Patqnce]

Колко малко е нужно понякога… да повярваш на някого.. да се довериш.. да го харесаш.. да се влюбиш..!!!малка капчица любов може да разтопи ледените врати на сърцето.. да го отвори за света .. да го погали.. колко малко е нужно за да се влюбиш и привържеш.. един поглед.. пълен с любов.. пълен с желание за живот.. с мечти.. които те изпълват.. чувстваш се желан.. обичан може би..?.. чувстваш тази странна топлина отвътре която кара очите ти да греят като звезди.. а усмивката ти да сияе както никога преди.. колко естествено изглежда тогава човек.. така щастлив.. изпълнен с преливаща чиста любов и водопад от красиви чувства.. чудно е как едно докосване.. една топла прегръдка кара сърцето ти да се разтупти като на малко новородено бебе… готвещо се за изминаването на дългия път на живота.. красиво е! красива е тази чистота.. тази искреност тези чувства.. толкова естествени и красиви.. така чувствени.. кой ли не мечтае за това.. но.. любовта е като призрака.. всички говорят за него но никой не го е виждал.. всички говорят за нея.. но не са я изпитвали .. радва очите ми.. но.. ранява душата ми.. мухъл!!! Мухъл е отвътре!... покрита с прах и паяжини.. не докосната от истинска любов от края на последното поредно разочарование.. .. не!.. някъде там търкалят се няколко сълзи.. стари.. отдавна останали там.. стари спомени навяващи.. . а очите ми .. и те са някак си пресъхнали.. пресушени.. недоверчиви ..а не както едно време.. .някъде дълбоко в тях се вижда още спомена от предишната тъга.. спотайва се дълбоко в тях.. но се вижда.. ръцете ми пресъхнали.. любов не докосвали.. не вярващи на чуждите ръце.. подаващи се от вси страни.. а на твоята да повярвам ли.. така искам да съм с теб..но да вярвам ли не знам.. обичаш ли ме ти? Мислиш ли за мен? Ще ме излъжеш ли пак.. не знам.. а така желая да съм с теб.. знаеш ли в момента чувствата бушуващи в мен.. не знаеш да.. не знаеш какво чувствам .. какво искам да направя в момента .Ти си моят герой.. който ще ме спаси от кошмарите в нощите тъмни и скучни.. ти ще си човека възпламеняващ пламъка в очите ми когато нощем гледам звездите.. ти ще си човека , който ще ме стопли когато ми е студено.. когато болка и сълзи ме обгръщат.. ти ще си човека който усмивката ми ще изписва всяка сутрин и всяка вечер.. ти си човека чийто образ всяка вечер на небето аз ще виждам.. ти си човека с чийто образ вечер ще заспивам а сутрин сияйна и красива ще се събуждам и косите ми живи ще играят кипящи от щастие.. ти ще си човека заради когото ръцете ми ще потрепват при всяко докосване на твоя образ…. Ти ще ме спасиш от всичко лошо.. от всички … и двама с теб ще заживеем.. в свят на мечти.. в свят на прегръдки и любов и вечно с теб ще бъдем двама.. неразделни.. слети в едно.. колко е красиво.. нали?! Не отричай.. но как да вярвам на всичко това.. ще стане ли така? Ще се роди ли пак сърцето и душата ми.. ще прелеят ли водопади от воали бели напоени с любов .щастие , целувки и вълшебство.. ще заблестят ли пак очите ми както преди.. ще се усмихвам ли пак както преди.. а ти.. ?ще ме излъжеш ли пак както преди?! .. ако сълзи и болка пак от очите ми ще блика.. моля те върви си.. и не чукай повече на моята врата..

imam i oshte napisani , poprincip obicham da pisha...nadqvam se da vi haresa

[Josefinne]

Харесва ми, личи си, че е писано с чувство, но някак си преобладаващото чувство е тъжното, не мога да разбера защо. Малко противоречиш - казаш по едно време, че ни си обичала, а после излиза, че си наранена. Ако не си обичала, нямало е толкова да бъдеш нранена, защо отричаш любовта, само защото от нея те е заболяло. Не говоря за разказчето, то е хубаво и емоционално, просто се чудя...Иначе продължавай да изливаш мислите си на листа, добре се справяш според мен, макар че не ме бива по критиките, предпочитам мен да критикуват

[pussycat]

lele mn be6e qko. nz kak si go izmislila. za6to ne prati6 o6te 1 takova mn iskam da pro4eta. :P :P