И аз съм в подобна ситуация. Няма да я описвам, ще стане много дълго) Според мен, когато човек си хареса или се влюби в някого, с когото не може да бъде, той започва да го превъзнася излишно много. В смисъл такъв, той никога няма да разбере какво е да има "връзка" с този човек, но чувствата му го карат да си представя "недостижимия" в идеална светлина. Защото не се е сблъскал с отрицателните му черти. Не знам какво точно се е случило, дали сте си говорили на тази тема (макар че според мен не винаги е нужно да се говори;р), но най-добре е в такъв случай да си наложиш да го виждаш такъв, какъвто е. Когато го видиш, не мисли колко е прекрасен, как те разбира и т.н., разглеждай го критично. Вярно, трудно е, особено когато си мислим, че това са "най-светлите чувства", които сме изпитвали към някого. Но не си струва да си пропилеем живота с такива емоции. Много е неприятно, много е гадно такова положение, но трябва да вдигнем гордо глава. Колкото и да сме влюбени, не трябва да позволяваме на болката да ни обзема дотолкова, че да се отчаем