Харесва ми, личи си, че е писано с чувство, но някак си преобладаващото чувство е тъжното, не мога да разбера защо. Малко противоречиш - казаш по едно време, че ни си обичала, а после излиза, че си наранена. Ако не си обичала, нямало е толкова да бъдеш нранена, защо отричаш любовта, само защото от нея те е заболяло. Не говоря за разказчето, то е хубаво и емоционално, просто се чудя...Иначе продължавай да изливаш мислите си на листа, добре се справяш според мен, макар че не ме бива по критиките, предпочитам мен да критикуват