Кога пораснах?!?

[MaD_CaT*]

Страх ме...
не искам да порасвам повече
Напоследък само си мисля..колко бързо минава времето-обратно на песента на Мадона -Ханг ъп...(в която се пее,че времето минава,но бавно)
Напротив...всичко толкова бързо идва и си отива...че ..вече часовете ми се струват като минути..месеца като седмица-2...
Вече не съм малкото пухкаво слънчице на мама,и лимончето на тати....т.е. аз винаги ще си остана такава за тях...но вече ги няма пухкавите малки ръчички с тръпчинки по тях...малкото топчесто личице...вечно задаващото въпроси малко момиченце...и като цяло съм пораснала ...Вече куклите и играчките стоят,по рафтовете само за окраса...не ми се играе вече с тях а преди толкова обичах...Вече не стоя толкова често пред тивиту ,гледайки любимите ми детски по 50 пъти...вече излизам с приятели и нямам време,а и желание...да чета детски приказки...
Гледам се в огледалото...и вместо да видя...малкото усмихнато Мони...с големите детски кафеви очи..виждам една по-голяма кака...с грим,с изправена коса...и с леко навъсена физиономия...
Иска ми се да кажа...че се чувствам все още дете...и до някъде аз съм си такова...но...по тъжните си мисли съдя друго...просто не пращя от радостта,която бликаше от мен като малка...

[zElEnA^mAsLiNkA]

Amii az sym si 06te na 15 (p04ni 16) I si mislq est. ,4e sym g0lqma za g0dinite si i t.n. Znam ,4e ne e taka

[aBeP4eTo]

Аз от доста отдавна си мисля за това. Тази година ставам на 18 и голям стрес ме тресе. И какво? Ставам на 18 и всички очакват от мен да порасна, да стана по-зряла, по-отговорна и прочие ама НЕ! Аз съм едно 17 годишно дете, което не иска да порасне, няма да порасна не искам дори понякога толкова силно искам да не порасна, че се държа като пълен ологофрен/ка. Осъзнавам, че съм пораснала или поне сам поумняла малко, но все още сам си дете. Просто... спрете времето не искам да порасна.
Мисля, че ако детето в нас изчезне живота ще стане адски скучен.

[SickBoy]

както се казваше в един мой много любим филм-"Та аз съм 33 годишно момче..."е,аз не съм на 33,но все пак си е вярно,човек не може просто да порасне ей така.

[zElEnA^mAsLiNkA]

Аз от доста отдавна си мисля за това. Тази година ставам на 18 и голям стрес ме тресе. И какво? Ставам на 18 и всички очакват от мен да порасна, да стана по-зряла, по-отговорна и прочие ама НЕ! Аз съм едно 17 годишно дете, което не иска да порасне, няма да порасна не искам дори понякога толкова силно искам да не порасна, че се държа като пълен ологофрен/ка. Осъзнавам, че съм пораснала или поне сам поумняла малко, но все още сам си дете. Просто... спрете времето не искам да порасна.
Мисля, че ако детето в нас изчезне живота ще стане адски скучен.

Ne si misli ,4e kat0 stane6 p0-g0lqma 6te iz4ezne detet0 v tebe 6te useti6 ,4e pri vsqka usmifka se 4uvstva6 kat0 malka :P Bydi vesela i ni6tu nqma da ti pre4i :P

[десито]

ми аз кво да ви кажа за мойте мисли са на по др теми като например бербатов ма4ове нещо малко нетипи4но за едно моми4е но на мен това си ми е в кръвта простож защото без футбол не мога да живея и най ве4е без бербатов на живо е супер ама много просто по готин мъж не съм виждала тои си е супеп каквото и да казват 4е е надут той си знае кво му е коствало тая слава и тея пари той отива на 19год в Германия сам никой не познава и дори езика не знае но вижте сега в кво се превърна ная скъпия български футболисти тн

[EnJoY ThE LoVe]

Az sum bebe i mislq 4e skoro nqma da porasna

[techCandy]

Aми....живея от близо година, съвсем сама, това ме накара да осъзная,
че вече не съм дете, аз и преди го знаех, когато ми се наложи да взема решението, да оставя нашите, и да се върна тук...за да се оправям сама, тогава. Кога порастваш, ще ти кажа, как стоят нещата според мене, порастващ тогава, когато поемеш отговорноста сама за се себе си. Тогава, когато се изправиш съвсем сама, срещу живота, погледнеш грозната му мутра, когато го погледнеш в очите, и когато имаш смелостта да тръгнеш срещу него. Зрелостта не е да станеш на 18, нито пък да поченш просто да работиш. Не бързай да затормозяваш мозъка си, с такива неща, когато почнеш наистина да порастваш, и почнеш да носиш отговорността, искаш или не, тогава ще разбереш. И аз искам някой да я носи вместо мен, но няма кой. Гадно е, това е точната дума, но не е толкова страшно, всички са минавали, минават и ще минават през това....май ни остава само да се примирим. Но все още съм способна да си облека старите дънки, някоя изпокъсана риза, да ида да се търкалям в тревата, да играя мач, криеница и всякакви такива простички детски удоволствия, наистина са специални

[SeXyTo_f]

миии аз не мисля,че съм пораснала
все пак съм на 15 и съм си все още едно малко и глупаво дете,макар понякога да не искам да си го признавам не се виждам като голяма .. не може ли вечно да съм на 15 години и просто да си живея безгрижно?! Не искам отговорности

(14)

[FikyScHetOo]

Не съм пълнолетна, но много се промених изминалите няколко години. Порастнах, но до някаква степен съм си пак аз - онова малко хлапе, което не иска да се прибира, а иска да е с приятелите си, онова хлапе, което обича и няма грижи...
За съжаление онова дете се изгуби преди много време. Онова дете вече не се радва толкова на малките неща и каквото и поглежда от материалната страна на нещата все по-често. Онова дете преди се радваше когато си намери 50 стотинки и се хвалеше все едно е намерило 20 лева...то не мразеше и обичаше всички...
Не можех да си представя кога се разделям с това дете...нито ще се разделя с този объркан човек в мен. Не мога да си представя, че всичко ще си има място в живота ми. Не искам всичко да е точно... не искам да порастна...много харесвам възрастта си и ще ми е трудно, но всяка възраст си има своя чар. Детската - невинността, тинейджърската - всеки ден е приключение с неясен край, после възрастен - нещата са под твое владение и като остарееш се губи страха от неочакваното, защото просто си живял много и си видял всичко ...

[Psyxodelia]

Ехх,аз съм на 19,след по-малко от половин година ставам на 20.Въобще не изглеждам на толкова,което ме радва много.Преди седмица ми беше бала...толкова ми е мъчно за училище..на някой 15-16 годишен ще му се стори смешно,но аз наистина плаках след бала..осъзнах вече в какъв период навлизам..все още не мога да осъзная какво ме чака след това,но знам,че никак няма да е лесно...

[the_o.c_girl]

ами аз съм на 13 и даже аз мисля 4е съм голяма наистина е тъжно

[teenkopele]

Познато чувство.. Като малък исках да порастна по-бързо - мечтата на всяко малко момченце - да бъде голям мъж, да има шоф. книжка, да прави като 'големите батковци'.

Е, какво.. всички детски мечти се сбъднаха и видях, че съм се стремял към едно голямо нищо, към нещо, което ме обременява за цял живот - отговорността. Това, да бъдеш голям, пълнолетен, сам да се грижиш за себе си.
Нищо вече почти не ми е на готово...

Много правилно казано.

Ако трябва да съм честен, и в моята глава в последно време се въртят подобни мисли. Е, не съм все още независим, но...тази година ставам на 17, после ей го 18ят рожден ден и съм пълнолетен.
Просто не мога да го преумея все още, как след съвсем кратко време ще трябва да се грижа сам за себе си, да поемам много повече отговорности, да имам много по-малко свободно време. До някъде ме е страх, защото това е някаква несигурност за мен.
В крайна сметка, искам или не, този момент ще дойде и ще трябва да се науча сам да се оправям в живота.
Пожелавам успех на всички.

ами аз съм на 13 и даже аз мисля 4е съм голяма наистина е тъжно

ахахаххаахаххаахахахахахх а
=D>
голяма си за кошарата, да