И аз след около месец ставам на 18... честно казано идеята ме плаши малко или много
По принцип имам доста различен живот от този на връстниците ми, може би няма да ми повярвате, ако ви разкажа... Най-малкото - вече от повече от година и половина върша това, от което няколко човека тук казаха, че се страхуват - работя си на сериозна и отговорна работа, всеки ден... нося отговорност.. поемам сравнително високо натоварване... А и не си спомням да съм черпила себе си или някого на първата заплата - по принцип парите не ги вземам за себе си, ами ги давам за семейството. Най-интересното е че много ми харесва живота ми така. Освен работата имам и учене, което би трябвало да е на първо място в живота ми - и си е, защото образованието е много важно...
Много често това, че нямам 18, ми пречи да се забавлявам или да правя някои неща, които ми се искат - все пак кой го интересува каква съм и какво имам в главата си, след като ЕГН-то ми показва, че нямам 18 години? Обаче въпреки всичко това, мисълта че ще съм... пълнолетна... някак си ме плаши... Не че ще нося повече отговорност - това вече не е ново за мен - обаче някак си ще бъде... истинско... няма да мога да кажа "ами аз съм на 17 "
Ще видим... не виждам нищо толкова лошо в порастването - обаче и мен ме плаши тази мисъл!!?!