Страх ме...
не искам да порасвам повече
Напоследък само си мисля..колко бързо минава времето-обратно на песента на Мадона -Ханг ъп...(в която се пее,че времето минава,но бавно)
Напротив...всичко толкова бързо идва и си отива...че ..вече часовете ми се струват като минути..месеца като седмица-2...
Вече не съм малкото пухкаво слънчице на мама,и лимончето на тати....т.е. аз винаги ще си остана такава за тях...но вече ги няма пухкавите малки ръчички с тръпчинки по тях...малкото топчесто личице...вечно задаващото въпроси малко момиченце...и като цяло съм пораснала ...Вече куклите и играчките стоят,по рафтовете само за окраса...не ми се играе вече с тях а преди толкова обичах...Вече не стоя толкова често пред тивиту ,гледайки любимите ми детски по 50 пъти...вече излизам с приятели и нямам време,а и желание...да чета детски приказки...
Гледам се в огледалото...и вместо да видя...малкото усмихнато Мони...с големите детски кафеви очи..виждам една по-голяма кака...с грим,с изправена коса...и с леко навъсена физиономия...
Иска ми се да кажа...че се чувствам все още дете...и до някъде аз съм си такова...но...по тъжните си мисли съдя друго...просто не пращя от радостта,която бликаше от мен като малка...