Не съм пълнолетна, но много се промених изминалите няколко години. Порастнах, но до някаква степен съм си пак аз - онова малко хлапе, което не иска да се прибира, а иска да е с приятелите си, онова хлапе, което обича и няма грижи...
За съжаление онова дете се изгуби преди много време. Онова дете вече не се радва толкова на малките неща и каквото и поглежда от материалната страна на нещата все по-често. Онова дете преди се радваше когато си намери 50 стотинки и се хвалеше все едно е намерило 20 лева...то не мразеше и обичаше всички...
Не можех да си представя кога се разделям с това дете...нито ще се разделя с този объркан човек в мен. Не мога да си представя, че всичко ще си има място в живота ми. Не искам всичко да е точно... не искам да порастна...много харесвам възрастта си и ще ми е трудно, но всяка възраст си има своя чар. Детската - невинността, тинейджърската - всеки ден е приключение с неясен край, после възрастен - нещата са под твое владение и като остарееш се губи страха от неочакваното, защото просто си живял много и си видял всичко ...