Цитирай Първоначално написано от machoka
Познато чувство.. Като малък исках да порастна по-бързо - мечтата на всяко малко момченце - да бъде голям мъж, да има шоф. книжка, да прави като 'големите батковци'.

Е, какво.. всички детски мечти се сбъднаха и видях, че съм се стремял към едно голямо нищо, към нещо, което ме обременява за цял живот - отговорността. Това, да бъдеш голям, пълнолетен, сам да се грижиш за себе си.
Нищо вече почти не ми е на готово...
Много правилно казано.

Ако трябва да съм честен, и в моята глава в последно време се въртят подобни мисли. Е, не съм все още независим, но...тази година ставам на 17, после ей го 18ят рожден ден и съм пълнолетен.
Просто не мога да го преумея все още, как след съвсем кратко време ще трябва да се грижа сам за себе си, да поемам много повече отговорности, да имам много по-малко свободно време. До някъде ме е страх, защото това е някаква несигурност за мен.
В крайна сметка, искам или не, този момент ще дойде и ще трябва да се науча сам да се оправям в живота.
Пожелавам успех на всички.