StiH4eTa

[IKisseDAGirL]

Re6ih da pusna edna temi4ka za liubovna poeziq No ne nqkvi sms-i ili spomeni,a poeziq na utvardeni avtori. Tuk mojete da post-nete svoeto liubimo stihotvorenie..takova koeto vi raz4uvstva ili vi kara da se zamislite ili prosto vi zvuchi krasivo Eto moite:

СРЕЩА

Дамян Дамянов


С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.



ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов


Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Damqn Damqnov mi e liubimiqt poet..obojavam go
Apyk ei tva stihche mi haresva strashno mnogo..mislq che ima i pesen po nego, no nz na koi e:

Някога

(Недялко Йорданов)

--------------------------------------------------------------------------------


Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, изкащи
мислещи само на глас.

Може би времето, може би временно,
може би от възрастта,
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде някога в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?

Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Priqtno chetene :P :P

[Jenninka]

Тази любов
Жак Превер

Тази любов, толкова нежна, толкова яростна
толкова крехка и тъжна.
Тази любов красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толков ахубава, толкова пълна
със щастие, с радост и с присхмех
трептяща от страх,
като малко дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си,
като човек крачещ спокойно в ноща.
Тази любов, навяваща страх
ит другите хора, които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов гонена дълго от нас
и от нас наранявана, мачкана,
бита, забравена, пъдена
Тази любов, толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце
тя е твойта любов
тя е мойта любов
онова, което за нас бе винаги това
и което не се промени,
тя е истинска като горско дърво
тръпка е като птица,
и като лято гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме, да заспиваме,
да се будим отново,
да стареем, да страдаме
да мечтаем до мсърт, да заспиваме пак
и пробудени пак да се смеем
за миг подмладени,
но тази любов ще остане при нас
упорита и жива като желание
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна, като далечния спомен
хладна, като късче мрамор
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз цял изтръпнал я слушам
и викам
и викам за теб
и викам за мен
и моля за теб и за мен
и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам за теб и за мен
и за всички останали, макар непознати.
Остани, недей си отива.
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб,
но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб
недей ни оставя да станем студени
и все по далечни, и все по далечни.
Дай ни знак, че си жива
безразлично отгде, безразлично кога
дори късно да бъде
излез от леса на нашите спомени
подай ни внезапно ръка и спаси ни.

[Mastilo]

"Сълзички"
Mastilo

Искам да ти кажа нещо мило и приятно
искам да ти кажа нещо толкова прекрасно,
че душата ми за теб се моли
и не спира ден и нощ да се бори
със студенината ти в сърцето,
която дори ти се изписва на лицето.
Плача аз със страх,
а душата ми изпълва се с прах,
пустошта ме изцяло завладява
и всичко в мен бавно изсушава!
Но знай ще дойде ден
и дори да си далеч от мен,
сълзите мои в теб ще влезнат
и късовете лед умело ще избегнат,
като слънчице те ще грейнат,
а после ще те докоснат
с нежност мила дори ше те намокрят
и приятно ще те стоплят!
И на края ти ще осъзнаеш
и няма къде да се скатаеш,
че в любов ще се омаеш
и зарад бягството от мен горчиво ще се каеш!
После ще ме потърсиш,
но сълзите си ще бършеш,
защото пустотата от мен си тръгна
и знам ще поискаш да те прегърна
ала няма аз при теб нивга да се върна!!!

"Спомен от Teddy"
Mastilo

С всеки изминал миг, аз копнея да чуя твоя вик,
как гласът ти сладък да ме гали и с устни
жарки да ме пари,
и дори нека ме гори и там в мрака да блести
да ми дава знак, че щастие си имам аз и
няма да бъда сам в тоз пуст и
така мрачен свят!
С всеки изминал ден, аз се оплитам в твоя плен,
и с глас устремен аз не се страхувам да кажа
че сам ВЛЮБЕН в ТЕБ!
С всеки изминал час, аз мечтая за теб в захлас,
гледам го небето, а то шепне ми в ушлето
че живях в свят на мечти но сега моят свят и мечта си Ти!
И с всяка изминала минута, аз се чувствам
сам в своята каюта
времето лети, а каде ли си Ти, няма те до мен уви
но със сълзи на очи мога те уверя дори, че в
моето сърце ще бъдеш изцяло и
само Ти!

[^Kiss_of_the_Sun^f]

Super sa!

[Mastilo]

da i na men mi haresavat

[belluci]

O,Damqn Damqnov e bezsporno velik poet,zatova i az 6te napi6a edno negovo stihotvorenie,a ina4e imam edna adski debela kniga:"Antologiq na bulgarskata liubovna lirika",ima mnogo hubavi ne6ta tam,no sa dosta i ako ima ot kude da si e kupite,kupete q.
Ta:
Na sboguvane
Damqn Damqnov

Ta zna4i tui,re6i i si otiva6,
na dobur 4as,az nqma da te spra.
6te potuja,den dva 6te mi e krivo,
ala ot skrub edva li 6te umra.

I mene ako nqkoga me stopli,
usmivkata na nqkoi drug 4ovek,
6te me spasi ot starite mi vopli,
no putqt mi 6te stane li po-lek?

No trugva6 ti,dori bez sbogom,
az ne te vinq,
na tozi svqt puteki mnogo,
no liubov edna.

Surceto mi,dokrai 6te se razni6ti,
vuv nego 6te presuhne pesenta,
i to 6te zaprili4a na ogni6te,
v koeto rovqt s pru4ka v pepelta.

I to 6te zaprili4a na vratata,
koqto podir teb mul4i i zei,
i prez koqto samo no6ten vqtur,
6te nosi prah ot tvoite noze.
.................................................. ...
Su6to taka mnogo mi haresva,texta na pesenta osudeni du6i:

Osudeni du6i

Koi me smuti,
sus stranen glas,
koi me gori,
vuv sun studen,
edin monah,edna jena,
edna liubov,edna sudba.

Te sa pred men,dve senki ogneni,
te sa vuv men,dve bolki pla4e6ti,
te sa pred men,dve senki ogneni,
te sa vuv men,dve bolki pla4e6ti.

Pod slunceto na vreme stra6no,
edin monah,surce jelqzno,
edna jena otrekla sebe si,
s du6ite si osudeni gorqt.

Te sa pred men,te sa vuv men,
dve senki ogneni,dve bolki pla4e6ti.
.................................................. ...
Texta na pesenta "Ogun ot liubov"

Dumite sudi,sbirai moite pisma,
no ne gi 4eti,idvam vmesto tqh,
ogun ot liubov,6te zapalq az sama,
i da izgorq,ne me e strah.

Ogun ot liubov,nai-6tastliviq pojar,
i v edinstven mig,6tom izpepelim,
6te se prerodim,v nejnost i vuv krasota,
dokosni me ti,dumite sudi.

I bez dumi vinagi vuv nas,
kletveniqt 6epot nejno da zvu4i,
liubovta da bude sudnica i vlast,
sun4ev mig,vuv na6ite o4i...
Dumite sudi...
.................................................. ...

[IKisseDAGirL]

eto oshte edno hubavko...i tajno

Случайна среща
(Найден Найденов)


С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.



След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.



Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.



Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.



Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.



Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.



Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.

[Iliqn4eto]

[quote="belluci"]O,Damqn Damqnov e bezsporno velik poet,zatova i az 6te napi6a edno negovo stihotvorenie,a ina4e imam edna adski debela kniga:"Antologiq na bulgarskata liubovna lirika",ima mnogo hubavi ne6ta tam,no sa dosta i ako ima ot kude da si e kupite,kupete q.


Тази книга само със стихотворения ли е и Колко струва,колко страници е )

[mnogomili4kata-sf]

И аз съм привърженичка на Дамянов,но много обичам текстовете на Яворов...ето малко от любимите ми

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете

ВЪЛШЕБНИЦА

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество ...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

НА ЛОРА

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов . . .
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек . . .
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!

[mnogomili4kata-sf]

И още нещо,което не знам на кой автор беше,но го има като песен на Васил Найденов и също така на Георги Христов:

Ти отмина
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...

Re6ih da pusna edna temi4ka za liubovna poeziq No ne nqkvi sms-i ili spomeni,a poeziq na utvardeni avtori. Tuk mojete da post-nete svoeto liubimo stihotvorenie..takova koeto vi raz4uvstva ili vi kara da se zamislite ili prosto vi zvuchi krasivo Eto moite:

СРЕЩА

Дамян Дамянов


С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.



ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов


Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Damqn Damqnov mi e liubimiqt poet..obojavam go
Apyk ei tva stihche mi haresva strashno mnogo..mislq che ima i pesen po nego, no nz na koi e:

Някога

(Недялко Йорданов)

--------------------------------------------------------------------------------


Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, изкащи
мислещи само на глас.

Може би времето, може би временно,
може би от възрастта,
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде някога в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?

Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Priqtno chetene :P :P

[belluci]

Iliqn4eto
nqmam nikakva prestava dali tazi kniga q ima na pazara v tozi vid,no sus sigurnost ako potursi6 6te nameri6 kniga ANTOLOGIQ NA BULGRASKATA LIUBOVNA LIRIKA,ne moje da q nqma v nqkakvo novo izdanie.Samo stihotvoreniq sa i sa prekrasni.

[IKisseDAGirL]

potyrsi v google. tam sigurno ima nqkva informaciq za cenata i ostanaloto

[RoSsY88]

Страхотни са ... аз пиша любовни стихотворения...ето едно мое -

Тръгваш си,нали?

Не,не казвай нито дума,
просто замълчи.
Вече нищо няма смисъл-
даже нашите мечти.

Не,не ме моли,не искам.
Няма да боли.
И сърцето ти наивно
във забрава ше гори.

Не,не ме търси,разбра ли!
Тръгваш си,нали?
Даже и дъждът пороен
вън безспирно да вали.

Не,не ме обичай,
няма да те искам пак.
Нека всичко си остане
Както беше си – във мрак.

[Weezy]

На английски знаете ли , треа ми спешно?!

[IKisseDAGirL]

ми аз нз, sorry пробвай с google.com пишеш 'love lyrics'.. все ще ти излезне нещо пък може да ползваш текста на някоя яка чужда балада
тях ги има много

[RoSsY88]

В Форума на referati.com 100% требва да има нещо

[Wayne]

Love is like a mountain,
hard to climb,
but once you get to the top
the view is beautiful.

[IKisseDAGirL]

Love is like a mountain,
hard to climb,
but once you get to the top
the view is beautiful.

е тва е мн кратичко бе :P
човека сигурно иска нещо по-съдържателно

[piFka_LP]

Обичам те

Аз обичам те безкрайно
Обичам и косата и очите и усмивката ти,
Гледам снимката ти и съм смаян
По красива от богиня си

Ти си като забранено цвете,
което с позволението ти откъснах ,
и когато ти убоде моите ръце,
Сърцето просто си разкъсах

Ти си като нож забит в гърба.
Оставила си ме в самота,
а аз стоя си под дъжда
и чакам твойта светлина.

Ти уби надеждата във мен,
че можем ние да се съберем.
И в поредния дъждовен ден,
моля се да си до мен

Обичам те защото ти ме нарани.
Обичам те,
макар да знам че ме боли.
Обичам те за теб аз толкова съм плакал
и друга като тебе никога не съм дочакал

Ако те помоля да останеш
Ако сам тъжна,ще развеселиш ли дните ми?
Ако плача,ще избършеш ли сълзите ми?
Ако сам до теб,ще погледнеш ли в очите ми?
Ако те прегърна,ще се слеят ли душите ни?

Ако огън съм,ще ме погалиш ли?
Ако огън си,ще ме опариш ли?
Ако целувка сам,ще ме откраднеш ли?
Ако любовна яма сам,ще пропаднеш ли?

Ако ти кажа „Целуни ме”,ще го сториш ли?
Ако ти кажа „Върви си”, ще спориш ли?
Ако те помоля „Остани”, ще го изпълниш ли?
Ако ти кажа „Обичам те”,ще отвърнеш ли?

[incheto]

Когато пристъпваш към мен,
неизвестен,
поглеждам във себе си,
обградена от бодлива стена,
свита с рани от болката,
недопускайки те,
ще се браня,отчайващо.
Ако ме искаш
извади всяка малка игличка,
дълбоко забита в сърцето ми.
Извади ги с много нежност.
...оголи я душата,
да остане безпомощна...
Ще бъда тогава всички звездички,
разпилени в небето -
малки капчици светлина.
Събереш ли звездите,
ставам за тебе Вселеналюбов.
Ако можеш.


Със мократа си длан създадох те
от капки дъжд и заскрежени устни.
Криле от залеза изразах ти.
Рисувайки изваях те с пръсри.
Докосвах те,целувах те,прегръщах те.
Обичах те до ярост,
в ориз аз превръщах те.
Ти беше в пространството за мен заблуда.
Превръщах те в стихове,
в изкуство от пепелта.
Стинещото време
Слях всички крайности в едно безумство.
Създадох те единствено за мен!
ОБИЧАМ ТЕ



Обичам те!
Не заради милите ти очи,
не заради прекрасната усмивка !
Обичам те, заради самия теб !
Обичам те!
Не защото така пожелах
или защото ти го поиска !
Обичам те,
защото така нареди сърцето ми !
Обичам те!
Не защото всички го казват
или защото не искам да бъда сама,
а защото такава беше съдбата ми.
И дори и да ме оставиш
и да забравиш моето лице,
дори и да отидеш при друга,
любовта ми няма да умре !
Върви си ако искаш.
Но вземи и моето сърце,
защото то отдавна ти принадлежи.
Върви да търсиш щастие далече,
но ако го поискаш някой ден,
при мене се върни.
Аз все още ще съм твоя.
Защото просто те обичам ....

zdraveite pi6e vi edno momi4e zagubilo po otvratitelno lubovta momi4e istradalo mnogo molq vi da mi pra6ta te stihove za razdeli na meila poneje ot tuka ne moga da gi kopkam blagodarq [-o<

[CrIsTiaNo_]

super sa !

[babi_girl]

tiq stihcheta sa super gotini