Някой искаше стихове на английски:

Love

Love is like a lump of gold,
Hard to get, and hard to hold.
Of all the girls I've ever met,
You're the one I can't forget.
I do believe that God above,
Created you for me to love.
He chose you from all the rest,
Because he knew I would love you best.

- Loy Bowman -
***

Някой искаше стихове за раздяла...
Ето малко сдухващи:

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.

Павел Матев

**
Тъмната страна на луната

"Не, не искам да кажа прокажено.
И така се обича.
Насляпо.
И да пиеш полудата, в всяка локва вода,
над която веднъж е прекрачил.

И така се обича!
Някой, истински жив.
И те моля, недей се отвръща,
щом изригне във здрача с поредния вик.
Не е грях,
че душата му плаче.

И така се обича. Без постеля и страст.
Без размяна на обредни клетви.
Без стени и тавани.
Без миражи за власт.
Оглуша ли?!
Нали Ти си го казал!
И така се обича.

И е само веднъж.
За повторно - сърце не остава.
Всеки следващ, би бил просто спомен за мъж.

А пък този е солта във кръвта ми."
**
Автор: Недялко Йорданов

ЗЛАТНА ПРИКАЗКА

На ръба на последната нощ
и последния ден ... Срещу края...
Аз те хванах - отчаян и лош.
И какво да направя?..Не зная.

Златна...Златна...Потрепваш едва.
Неочаквано. Невероятно.
Ах, как искаш - зная това -
да те пусна в реката обратно.

Ти си моят внезапен шанс.
Вик от болка. Кълбо от сложност.
Три желания във аванс.
Три пароли за невъзможност.

Ти! От мрежата ми излез!
Всъщност тази е твоята орис.
Мой последен прекрасен жест
без претенции и без корист.

Отиди си... Дишай . Живей.
Ето - вече спокойно плуваш.
Моя приказке златна, здравей!
Уверих се, че съществуваш.
**
САМОТА...

Тихо... Тихо... Нежно нежно...
Необятно.
От небето до земята.
И обратно.

Някой идва. Някой чука
на вратата.
Кой е? Аз съм…Плахи стъпки…
Самотата!

Бледа…Бяла…Запъхтяна…
В час уречен.
Добро утро… Извинявай…
Добър вечер…

Лекомислена… Усмихната…
На стола.
Неочаквано смутена.
Бавна… Гола.

Радиаторът…А чайникът
къде е?
Одеялото,което
ще я сгрее.

Кратък полъх. И открехната
вратата.
Тук ли е… Или я няма
самотата.

Тука е, ако я няма.
И обратно.
Тихо…Тихо… Нежно…Нежно…
Необятно.

***************************


ТЯ СЕГА СИ ОТИВА...

Тя сега си отива, още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така и отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя,
като пак ме обича.

Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.

При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.

И защо една вечер най-случайно ми хрумна
да я спра и да почне любовта неразумна?

Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна, тя е малка и стройна.

И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...

С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.

Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.

Все едно дали мене.
Но сега - точно мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?

И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...