Когато пристъпваш към мен,
неизвестен,
поглеждам във себе си,
обградена от бодлива стена,
свита с рани от болката,
недопускайки те,
ще се браня,отчайващо.
Ако ме искаш
извади всяка малка игличка,
дълбоко забита в сърцето ми.
Извади ги с много нежност.
...оголи я душата,
да остане безпомощна...
Ще бъда тогава всички звездички,
разпилени в небето -
малки капчици светлина.
Събереш ли звездите,
ставам за тебе Вселеналюбов.
Ако можеш.


Със мократа си длан създадох те
от капки дъжд и заскрежени устни.
Криле от залеза изразах ти.
Рисувайки изваях те с пръсри.
Докосвах те,целувах те,прегръщах те.
Обичах те до ярост,
в ориз аз превръщах те.
Ти беше в пространството за мен заблуда.
Превръщах те в стихове,
в изкуство от пепелта.
Стинещото време
Слях всички крайности в едно безумство.
Създадох те единствено за мен!
ОБИЧАМ ТЕ



Обичам те!
Не заради милите ти очи,
не заради прекрасната усмивка !
Обичам те, заради самия теб !
Обичам те!
Не защото така пожелах
или защото ти го поиска !
Обичам те,
защото така нареди сърцето ми !
Обичам те!
Не защото всички го казват
или защото не искам да бъда сама,
а защото такава беше съдбата ми.
И дори и да ме оставиш
и да забравиш моето лице,
дори и да отидеш при друга,
любовта ми няма да умре !
Върви си ако искаш.
Но вземи и моето сърце,
защото то отдавна ти принадлежи.
Върви да търсиш щастие далече,
но ако го поискаш някой ден,
при мене се върни.
Аз все още ще съм твоя.
Защото просто те обичам ....