лично

Ти нокога не ще си само мой,
ще бъда винаги сама-както съм сега!
Сълзи бликват пак безброй,душата изтерзана-
търси в бездната покой!

А той сега къде е?
И мъката като че ли бледнее,
пред жестокостта на безразличността.
Едно сърце веднъж изстине ли-
то повече не може да се сгрее!
Една любов веднъж започне ли да тлее-
тя вече никога не ще живее!

Фалшиво каменно лице-
скрива разкървеното сърце,
а мислите блуждаят в мрака
и търсят изход от таз съдба-
да си втората жена!

Всяка вечер пристига самотата
и сграбчва те с ледени ръце и
лудо бие пак вкочененото сърце.
Сякаш сила страшна словата ти притиска,
а кръвта във вените бушува и се плиска!

Сили няма веч душата да усеща
вкуса на горчивината.Чака те леглото-
някак си студено и злокобно-за да
потънеш във вечна самота и да приемеш
своята СЪДБА!

това лично на мен много ми харева