ГЪЛЪБОВА СВАДА



Под небе оловносиво - с вятър, дъжд, сълзи, порой,

гълъби във ярост дива обявиха си двубой.

А напусто дървесата зашумяха им да спрат.

Те - увлечени в борбата - блъскаха се гръд във гръд.



Ороси се с кръв червена плувналата в дъжд трева,

но над тяхната арена в миг проблесна синева.

И дочуха глас напевен, глас от небосвода син,

като мъдра правда древен, и възторжен като химн:



"Как не ви достигна, птици, необятният простор?

Слепи, вашите зеници, съградиха ви затвор.

Питам ви: Кому е нужен вашият злочест двубой?

Днес подухва вятър южен. Утре ще е леден вой.



Щедро слънце днес ви сгрява. Утре ще са снегове.

Няма истина такава да ви прави врагове..."

И гласът внезапно скри се, както бе се появил,

а в зениците им бисер сякаш беше се родил.



Зашумяха дървесата. Свили своите криле,

гълъбите като братя, спяха в мокрото поле...

(Сигурно не ви допада край с такъв един контраст!

Просто - гълъбова свада с нещо от самите нас...)

Ясен Ведрин

***

КАРТИНА В ЗАМЪКА



Летяха години, а в чувства-пустини

не падаше капка вода.

Живурках отнесен във сивата плесен,

но беше ли тя свобода?



Летяха години. Рисувах картини

по черни и влажни стени.

И вещица хитра с измамна палитра

мечтите ми дълго скверни.



Но в чудна година роди се картина

и в нея аз тебе видях.

Достъпна и жива, небесно красива,

родена от слънце и смях.



Сега е начало и времето спряло

ни кани във своя файтон.

Да тръгнем далече - към синята вечност,

наречена обич и дом.



Качи се до мене! Такова летене

дори не сънува човек!

При него юздите са само мечтите

и пътят е светъл и лек!



Летяха години! Горяха картини!

Накрая яви се и ти!

След тъжния пламък най чистият замък

за мене отвори врати!

Ясен Ведрин