StiH4eTa

[sherry]

Някой искаше стихове на английски:

Love

Love is like a lump of gold,
Hard to get, and hard to hold.
Of all the girls I've ever met,
You're the one I can't forget.
I do believe that God above,
Created you for me to love.
He chose you from all the rest,
Because he knew I would love you best.

- Loy Bowman -
***

Някой искаше стихове за раздяла...
Ето малко сдухващи:

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.

Павел Матев

**
Тъмната страна на луната

"Не, не искам да кажа прокажено.
И така се обича.
Насляпо.
И да пиеш полудата, в всяка локва вода,
над която веднъж е прекрачил.

И така се обича!
Някой, истински жив.
И те моля, недей се отвръща,
щом изригне във здрача с поредния вик.
Не е грях,
че душата му плаче.

И така се обича. Без постеля и страст.
Без размяна на обредни клетви.
Без стени и тавани.
Без миражи за власт.
Оглуша ли?!
Нали Ти си го казал!
И така се обича.

И е само веднъж.
За повторно - сърце не остава.
Всеки следващ, би бил просто спомен за мъж.

А пък този е солта във кръвта ми."
**
Автор: Недялко Йорданов

ЗЛАТНА ПРИКАЗКА

На ръба на последната нощ
и последния ден ... Срещу края...
Аз те хванах - отчаян и лош.
И какво да направя?..Не зная.

Златна...Златна...Потрепваш едва.
Неочаквано. Невероятно.
Ах, как искаш - зная това -
да те пусна в реката обратно.

Ти си моят внезапен шанс.
Вик от болка. Кълбо от сложност.
Три желания във аванс.
Три пароли за невъзможност.

Ти! От мрежата ми излез!
Всъщност тази е твоята орис.
Мой последен прекрасен жест
без претенции и без корист.

Отиди си... Дишай . Живей.
Ето - вече спокойно плуваш.
Моя приказке златна, здравей!
Уверих се, че съществуваш.
**
САМОТА...

Тихо... Тихо... Нежно нежно...
Необятно.
От небето до земята.
И обратно.

Някой идва. Някой чука
на вратата.
Кой е? Аз съм…Плахи стъпки…
Самотата!

Бледа…Бяла…Запъхтяна…
В час уречен.
Добро утро… Извинявай…
Добър вечер…

Лекомислена… Усмихната…
На стола.
Неочаквано смутена.
Бавна… Гола.

Радиаторът…А чайникът
къде е?
Одеялото,което
ще я сгрее.

Кратък полъх. И открехната
вратата.
Тук ли е… Или я няма
самотата.

Тука е, ако я няма.
И обратно.
Тихо…Тихо… Нежно…Нежно…
Необятно.

***************************


ТЯ СЕГА СИ ОТИВА...

Тя сега си отива, още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така и отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя,
като пак ме обича.

Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.

При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.

И защо една вечер най-случайно ми хрумна
да я спра и да почне любовта неразумна?

Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна, тя е малка и стройна.

И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...

С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.

Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.

Все едно дали мене.
Но сега - точно мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?

И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...

[kukli4ka__]

лично

Ти нокога не ще си само мой,
ще бъда винаги сама-както съм сега!
Сълзи бликват пак безброй,душата изтерзана-
търси в бездната покой!

А той сега къде е?
И мъката като че ли бледнее,
пред жестокостта на безразличността.
Едно сърце веднъж изстине ли-
то повече не може да се сгрее!
Една любов веднъж започне ли да тлее-
тя вече никога не ще живее!

Фалшиво каменно лице-
скрива разкървеното сърце,
а мислите блуждаят в мрака
и търсят изход от таз съдба-
да си втората жена!

Всяка вечер пристига самотата
и сграбчва те с ледени ръце и
лудо бие пак вкочененото сърце.
Сякаш сила страшна словата ти притиска,
а кръвта във вените бушува и се плиска!

Сили няма веч душата да усеща
вкуса на горчивината.Чака те леглото-
някак си студено и злокобно-за да
потънеш във вечна самота и да приемеш
своята СЪДБА!

това лично на мен много ми харева

[sherry]

ГЪЛЪБОВА СВАДА



Под небе оловносиво - с вятър, дъжд, сълзи, порой,

гълъби във ярост дива обявиха си двубой.

А напусто дървесата зашумяха им да спрат.

Те - увлечени в борбата - блъскаха се гръд във гръд.



Ороси се с кръв червена плувналата в дъжд трева,

но над тяхната арена в миг проблесна синева.

И дочуха глас напевен, глас от небосвода син,

като мъдра правда древен, и възторжен като химн:



"Как не ви достигна, птици, необятният простор?

Слепи, вашите зеници, съградиха ви затвор.

Питам ви: Кому е нужен вашият злочест двубой?

Днес подухва вятър южен. Утре ще е леден вой.



Щедро слънце днес ви сгрява. Утре ще са снегове.

Няма истина такава да ви прави врагове..."

И гласът внезапно скри се, както бе се появил,

а в зениците им бисер сякаш беше се родил.



Зашумяха дървесата. Свили своите криле,

гълъбите като братя, спяха в мокрото поле...

(Сигурно не ви допада край с такъв един контраст!

Просто - гълъбова свада с нещо от самите нас...)

Ясен Ведрин

***

КАРТИНА В ЗАМЪКА



Летяха години, а в чувства-пустини

не падаше капка вода.

Живурках отнесен във сивата плесен,

но беше ли тя свобода?



Летяха години. Рисувах картини

по черни и влажни стени.

И вещица хитра с измамна палитра

мечтите ми дълго скверни.



Но в чудна година роди се картина

и в нея аз тебе видях.

Достъпна и жива, небесно красива,

родена от слънце и смях.



Сега е начало и времето спряло

ни кани във своя файтон.

Да тръгнем далече - към синята вечност,

наречена обич и дом.



Качи се до мене! Такова летене

дори не сънува човек!

При него юздите са само мечтите

и пътят е светъл и лек!



Летяха години! Горяха картини!

Накрая яви се и ти!

След тъжния пламък най чистият замък

за мене отвори врати!

Ясен Ведрин

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда –
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.
Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна –
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

[misli pozitivno]

ето това не е точно стихче,но го прочетете задължително,няма начин да не ви хареса

за двете най-красиви неща-
едно чувство и едно момиче,
към което изпитвах това чувство...

Далеч от мене си, защо така се получи?
Моя ли е вината всичко това да се случи?
Втори шанс дали ще имам тази грешка да поправя,
`щото колкото се опитвам тебе не мога да забравя.
Пламъкът остава да гори във мене още
и не ме оставя дори да мигна нощем.
В моето съзнание отдавна си се вселила,
досега дори не подозирах че има такава сила.
Щом затворя очи пред мен е твоето лице
до тебе седя аз и докосвам твоите ръце.
Сън или реалност е дълго време се чудя,
но ако е само сън тогава дано не се събудя!
Можем да сме заедно само в моите сънища,
защото и двамата избрахме различни пътища.
Между нас вече общо бъдеще не виждам,
На този, които е до теб, във момента му завиждам.
Разхождате се заедно, той слуша твоя смях
толкова исках да съм на негово място, но не успях.
Щом той е със теб може би е по-добър от мен
може и аз да намеря друга като тебе някой ден.
Макар, че във това дълбоко се съмнявам,
защото всяка срещната със тебе аз сравнявам
И знаеш ли какво разбрах, няма смисъл,
никоя друга няма да обсеби така моята мисъл.
Да можех само, скъпа, времето назад да върна,
какво не бих дал за да те прегърна,
плавно твойто нежно тяло да обгърна
и дълбоко в твоите очи да надзърна.
Какво изпитвам исках да ти споделя,
от целувката ти укрилен да полетя.
Всичко давах аз за твоята любов,
да се боря и да споря за тебе бях готов.
Сам вървях по улиците просто за да те видя,
да зърна твоето лице и пак да те подмина.
сега разбирам какви глупости прави човек,
заради любовта, която го прави мек.
Но бях безсилен пред нея, тя просто ме надви,
не можах да устоя, момиче, ти ме подлуди.
С красота ме бе пленила, душата ми свила,
но не можех да те накарам да ме обичаш насила.
Всичко свърши вече, изпуснах своя шанс,
Дали въобще си струва или не и аз незнам,
отново ще съм сам.
Нищо вече не мога да направя,
грешките си немога да поправя.
Ти си там, а аз съм тук,
аз съм сам, а ти си с друг!
Само миг отнема в някого да се влюбиш,
а после цял живот не стига да го забравиш.
Не можеш да разбереш какво става със тебе,
как едно чувство може така да те обсеби.
Искам името ти отново да произнасям,
тази самота не мога повече да понасям.
Сладникави думи, но това е което мисля,
чувството към тебе живота ми усмисля.
Само за тебе аз копнея,за тебе се смея,
заради теб живота има смисъл, за тебе живея.
Господи, какво не бих направил за нея,
в моето съзнание тя е една приказна фея.
Нещо красиво и истинско исках да възпея,
но каво става с мен, момиче, ще полудея.
Не смея да лъжа, аз не мога да пея,
но сърцето си за тебе исках да излея.
Няма съмнение това е мое решение,
да направя по този начин любовното си обяснение,
за красивото чувство изказвам своето мнение,
а ти момиче, ти си мойто вдъхновение.
За мен има значение пред теб да бъда честен,
Избора да напиша това никак не беше лесен,
Има някои неща, за които просто не стигат думите.
Това, което изпитвах към нея беше едно от тях.
Да, едно от тях

Страхотни са ... аз пиша любовни стихотворения...ето едно мое -

Тръгваш си,нали?

Не,не казвай нито дума,
просто замълчи.
Вече нищо няма смисъл-
даже нашите мечти.

Не,не ме моли,не искам.
Няма да боли.
И сърцето ти наивно
във забрава ше гори.

Не,не ме търси,разбра ли!
Тръгваш си,нали?
Даже и дъждът пороен
вън безспирно да вали.

Не,не ме обичай,
няма да те искам пак.
Нека всичко си остане
Както беше си – във мрак.

Emi kotenceto puk da ti kaja ti ne pishesh lubovni stihove, a pishesh lubovni bozi, sqkash 4eta teksta na porednata 4alga pomiq, za da pishesh lubovni stihove i vaobshte stihove trqa da umeesh da si slujish s dumite kakto trqbva.
Tfa 4e ima rima ne zna4i 4e stava za neshto, to i mnogo pesni ima rima ama tfa ne gi prai stoinostni.
Stani pop folk pevica she preuspeesh, pone za tfa stavash.

[bARbiTy]

е в момента не се сещам за някакво стихотворение,но тая песен на Васил Найденов според мене има много стойностен текст,не знам кой го е писал...

Телефонна любов
Ти,ти,ти..моя любов
Ти,ти,ти...вечна любов
телефон все ни свързва,телефон ни дели
малко тъжна е тази наша обич,нали?
Ако аз заговоря,ти отсреща мълчиш
и не мога да видя,най-добрите очи.
Ако ти заговориш,аз не мога така
с мойте длани да стопля твойта малка ръка.
Как изгрява не виждам на устните на смях
и не мога да стигна с мойте устни до тях.

Ти ще дойдеш тук аз зная
нещо в мене днес боли.
Най-далечно разстояние е
туй,което ни дели.

Аз не искам такава телефонна любов
Аз те искам до мене като тих благослов
Аз те искам до мене всеки ден,всеки час,
да си само с мене всеки миг,всеки миг...

[Mona`]

Ima dosta stihotvoreniq na Damqn Damqnov za tova 6te napi6i lubimoto mi negovo stihotvorenie. Kakto 6te zabelejite ne e to4no lubovno no se pak adski mn mi haresva :

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

[vesinka91]

Takava tema ve4e ima

[pet_14]

Аз ще добава и аз...


Две сърца в лед облечени
Две сърца на две разсечени…
Обичаха се страстно
Жалко че вече и на двамата им стана ясно
Че няма да са заедно отново
Ах това пусто слово….
Казахме си обидни думи
Не могат да се върнат с никакви суми…
Няма думи с които да опиша как страда човек
От любовната раздяла,която го прави мек
Искам да получа последен шанс
Любовта ми към теб е в аванс…
Може би няма да те разчувства
Но това е моя начин да изразя своите чувства
Те връхлетяха ме щом видях твоето лице
Това бе денят в който чувство странно ме обзе
Извинявай за всички мои необясними действия
Как искам да ми окажеш съдействие
Дай ми просто знак
Искам да съм с тебе пак
Думичката е „обичам те”


Седя и размишлявам,
чудя се дали няма да съжелявам.
че дадох сърцето си на теб,
искам да съм само с теб.
Обичам те няма съмнение,
да се откажа от теб нямам намерение.
Бебчо ти за мен си всичко на света,
искам да те гушна на мига.
Бих направил всичко за човека който обичам,
на теб влюбов за винаги се вричам....


Когато ти не си до мен,
аз съм някак изстощен.
Безразлично ми е всичко от света,
щом видях те,почувствах любовта...
Нима възможно е това,
или просто е шега...
Тръпка , желание и красиви чувства,
връхлетяха ме от нашата целувка...
Ти за мен си точното момиче,
ти си по-прекрасна от кокиче...
ДАрявам ти сърцето си на теб,
ти стопи обвивката от лед.
Не мислех ,че е възможно това ,
да хлътна в момиче ей така...
Ти си красива умна и забавна,
с една дума ти нямаш равна...
Искам да те чувствам всеки миг,
в съзнанието ми е само твоя лик.
Нямам представа какво става с мен,
аз съм на смърт осъден да съм в твоя плен...
Не искам всичко да се изпари,
повярвай ,мен ще ме боли.
Ти си най-голямото богатсво на света,
това не мога и не искам да го отрека...
!!!!! ОБИЧАМ ТЕ !!!!!

ииии едно друго....


Това беше псоветено за бившата....песен,ама не я напрайх щото ме разиграваше и ми писна....

1. С палав поглед започна всичко между нас
доколкото си спомням беше доста късен час.
В началото бе палава игра,
с течение на времето превърна се в любовната искра.
Влюбих се ужасно,мое котенце прекрасно,
чувство странно ме обзе
дали моето момиче ще ме разбере
че обичам я от все сърце
и искам да е щастливо винаги нейното лице...
моля те върни ми отново онези красиви дни
в които царуваше само ти.


2. Любовта ми към теб никога не ще да спре
пък да става каквото ще
ти за мен си всичко на света,
ти си моята мечта
Мило ти за мен си въздух и вода
Ти си неземна красота
искам пак да съм до теб,
искам ти да си отново моя лек.
Обичам те са двете златни думи
обичам те прости ми..
Ще се изправя сам срещу света,
защото това е моята съдба.
Ако трябва ще направя невъзможното дори
за бъдем заедно отново аз и ти

3. Надявах се ден след ден
че ще се върнеш ти при мен
Ти остави ми красиви дни,
но явно са били лъжи...
искам те,искам само теб
ти си само моя лек
любовта свързвам с твойто име
любовта за мен си Миме
Никога не ще забравя онзи ден
щом си тръгна ти от мен.
Не вярвах че това е нашата раздяла
не вярвах че това е края.

М- мило мое ти си всичко за мен
И-искам да знаеш че без теб самотен е този ден
Л-любовта в сърцето ми остава до край
О-обичам те -това е истината знай
С-самотен продължавам да търся теб
Л-любовта ми захвърли ти
А не разбра какво значеха за мен твоите думи
В-винаги съм те обичал мило мое
а-ангелче подари ми сърцето твое

Припев:
Една любов една раздяла едно чувство
Едно момче обича повече от всичко на света едно момиче
И това е така
Mила не бягай от любовта
Не подлагай едно момче на самота
не карай да страда неговата душа...
Това го написах аз...е естествено една фр ми помогна ъничко ....
мерси Алекс

Всичко това е лично творчество.....надявам се да ви харесат

[krem4et0]

Темата е стара, а и има такава важна!