Когато бях по-малка момчетата с които ходех почти винаги си ги избирах по външния вид, това донякъде хората го правят и от нек'ва тъпа гъзария, да се хвалят "Е, скивай с к'ъв як тип ходя", а и нещо като самодоказване, че ти можеш да имаш най-якото момче, че щом той е с теб начи си много готина и т.н. От доста дълго време насам външния вид вече не ми е приоритет и не ме вълнува особенно! Виждам някакви примерно наистина много красиви и готино изглеждащи момчета и си казвам "Я, к'ъв готин тип" и до там! В смисъл не си казвам "Ааа тоя 100% трябва да го забия" или да почна нек'ва да му се свалям и т.н. само щото е много як! Не знам вече не ме привличат нек'ви красавци, които седят и ти приказват супер тъпи клишета, които имаш чувството, че до преди 5 минути ги е говорил на някоя друга, нек'ви Playboy не са ми никак интересни. Правят ми впечатление различните във всяко едно отношение! Прави ми впечатление характера най-вече! Някой който съм го видяла може на пръв поглед да не ми е направил никакво впечатление, но когато съм го опознала малко или много и ми е харесало това, което съм видяла в него е много вероятно да поискам да сме заедно независимо, че не е Брад Пит(е все пак и аз не съм Анджелина Джоли ). Доста съм се парила преди, защото съм налитала все на най-готините, които са съжаление не са се оказвали и с толкова готини характери и за т'ва сега не си избирам приятелите по външен вид и не е това, което ме интересува! Не искам пред себе си да виждам някакъв прекрасен пич и само толкова, а някой който просто да може да ме разбира, да мислим по приблизително еднакъв начин.... През оная работа ми е как ше изглежда, ако е няк'ъв луд, див, забавен и готин по характер нищо друго не ме интересува и ако ще Бен Афлек да ми дойде на крака няма да му обърна внимание!