Начи проблема е много гаден...
Приятелката ми казва че обича и двама ни (мен и първата си любов). Тъкмо нещата бяха почнали да се подреждат и се появи той... Че никога няма да забрави първата си любов ясно, никой не я забравя, дори аз. Но самата мисъл, че тя мисли и за него... Влудява ме! Страшно ревнувам, а тя казва че прекалявам. Не търпи да я ревнуват и ограничават. Аз не искам да я ограничавам, но да не ревнувам, значи да не съм себе си.
Той е отдруг град, но знам ли какво може да стане (недай боже да става нещо м/у тях...). Мога да приема да са приятели, но САМО толкова. Това съм го казвал и на нея. А тя казва че е щастлива така.
Изобщо не знам какво става, как да не ревнувам, щото знам че е болезнено не само за ревнуващия, но и за човека, който е ревнуван.
Тя казва, че ако я огранича дори мъничко ще стане много зле... Затова не мога да и кажа "не говори с него; забрави го" или нещо такова.
Какво да правя?
Съвети като "късайте", "зарежи я" и подобни не приемам, така че не сиправете труда да ги поствате.

Благдаря!