Един човек ме направи студена и безчувсвена, накара ме дори да спра да обичам и него самия , и аз спрях. Сега вървя напред и не се замислям как причинявам болка на хората, редовно гледам жалните им погледи и се чудя какво да отговоря на въпроса "ЗАЩО СИ ТАКАВА", та самата аз незнам защо. Това вече продължава година, омръзна ми да разбивам сърца и да си играя на любов. Усещам края и на поредната си връзка с поредния който се опита да бъде мил с мен. Аз просто не мога да изпитвам нищо повече от симпатия към никой, освен към онзи който ми причини това и да с него продължаваме да се виждаме и се опитваме да бъдем приятели, единствено той може да ме накара да трепна поне за малко. Но да се върна при него е безсмислено , не че не му липсвам или си е намерил друга - напротив, но в това измислено приятелство се живее по лесно, а аз си лъжа хората , тъпча ги, не обичам дори и себе си , а не бях такава ... Ами това е накратко , надявам се някой да е минал през това и да може да ми даде смислен съвет как да си помогна