Искам да си имам приятелка, вървя по улицата и гледам другите заедно и ме боли че аз не съм така преглъщам и продъжавам но до кога, до кога мога само горчилка да преглъщам, искам да обичам, да се грижа за това момиче, да съм с нея в радост и мъка да я утешавам и да и помагам да мога наистина да си говоря с нея, да вършим неща заедно да мога да и споделям какво мисля, и какво обичам да мога ранно сутрин закуска да и поднеса в леглото да и копувам цветя от време на време, да имам вдъхновение защото мисля че ако съм влюбен съм и силен и чувствам че мога да постигна всичко това че нямам приятелка и че никое момиче не ме обича е единственната пречка да не съм щастлив Crying or Very sad