Цитирай Първоначално написано от Kael'thas
"...Красмир седеше в огромната столова на комическия кораб, беше празна и пуста, тук се хранеха над 2000 човека, мъже и жени войници служещи на бойния кръстосвач, масите бяха празни, изчистени и лъскави, преди половин час почистващия персонал си бе свършил работата единствено пред него имаше една чиния със полустудена супа, той бе надвесил глава, чинията изглеждаше като отломка сред безкрайния океан от лъскави плоскости, воените маси бяха с металически сив цвят, тази среда бе твърде стерилна и студена помисли си той, чувстваше се самотен и изоставен усещаше съвсем леките вибрации предизвикани от мощните подпространственни двигатели - усещането го успокои малко. Бе на 22, завъшил академията преди по малко от 2 години, а вече беше лейтенант от силите на конфедерацията на хората, беше висок, със много светла кожа имаше тъмна коса и зелени очи, имаше изящно красиво и женствено лице, косата му средна на дължина и се спускаше на кичури по лицето му. Той погледна чинията, имаше тъжен поглед, леко сериозен и замислен. Масата на Крас бе на 20 метра от вратата на помещението за хранене, изведнъж осветлението в огромната столова изгасна, той усети първичния страх от тъмнината, почувства се още по самотен и незащитен, и тогава политна, студени тръпки полазиха по гърбът му, мигновенно се сети какво бе станало, някой беше изключил гравитационния генератор за залата. Той летеше в тъмната празнота. Някой се приближи до него, една ръка хвана неговата, ръка по нежна и с по-мека кожа, едни устни се добпряха до неговите в дълга целувка.
- Юки! - продума той, другата си ръка той сложи нежо върху лицето на младата жена пред него, той почти бе легнал в безтегловното пространство, ръката му плъзна по лицето и галеше го нежно, после я прокара през косата и и леко натисна тила и към него, отново се целунаха, двамата, в тъмнината, откъснати от света и тази ужасна война никаква болка не ги застигаше сега, той се чувстваше защитетн, от любовта си..."

Ето такова нещо искам ... да ми се случи

Момче съдейки по името ти в форума, и по този цитат... разбирам че си някой RPG или фентази фен... няма лошо и аз съм като тебе ама цаката е да намериш границата между истинския живот и мечтите си... намери си занимание, някое друго което да впечатлиш някое момиче с него или нещо от сорта.... но най важното е да спреш да живееш в мечти а да дейсвташ смело и безотговорно, защото в крайна сметка живееш 1 път