как по-дяволите да продължа напред? вие как го направихте?
здравейте на всички от форума. тук съм писала някъде от 15 годишна, но никога не съм вярвала ,че ще пиша когато стана на 18. мислех си ,че на тази възраст хората преживяват по-лесно нещата, но не би. и ето ,ч е пиша отново тук. така или иначе на всички около мен им писна да слушат за проблемите ми с човека когото обичам.ще се опитам да бъда максимално кратка, като се има предвите, че става дума за живота ми през последните 2 години. е то и един живот... та през лятото на 2004 година се запознах с човека когото обичам и до днес. като логично продължение на нашето запознанство започнахме връзка и тогава си мислехме че сме влюбени. но аз като почти всяко момиче, изтъкана от страх и предрасъдъци не вярвах в нашето общо бъдеще. а на него му омръзваше все да поватря да му вярвам.бяхме заедно едва 4 месеца. той пожела да се разделим защото вече не чувствал същото и аз се примирих. но оставих вратичка като му казах, че и сле 6 месеца и след година още ще го обичам... оказах се права. но бях много наранено от това че той се отрече от любовта си, "обичам те" е казвал всъшност за да не се чувствам сама в чувствата си. нарани ме. не се бяхме виждали почти 1 година,когато го срещнах отново. по това време имах нова връзка основаваща се по-скоро на приятелство отколкото на чувства. видях ме се и се пожелахме отново. и бяхме заедно и откровенни като никога. тогава тои ми призна , че се еразделил с мен разкъсван от проблеми с приятелите си до някъде и по моя вина. че за него нищо не есъщото от тогава. че всъшност май наистина ме еобичал и все още обича. не вярвах на това което чувах, но се предадох на емоцията.за момент. след което проклетата ми гордост изстреля от устата ми тонове упреци и фаталното "не иска да съм с теб". излъгах естествено! разделих се в последствие с новия ми приятел в очакване на завръщане към старата ми връзка,но не стана. както се бяхме видяли така и ме забрави нанаово. можеби катализатор бе и моят отказ. той все пак също има гордост.пишем си ,говорим си, но той не обелва и дума по въпроса за нашите взаимоотношения. само в погледа му чета същото ... още ме обича. и всички около нас знаят за моите все още съществуващи чувстав, но никой не е наясно той какво иска. дори той самият!а аз немога да започна нищо ново в живота си ,защото той може да се появи и да разграби всичко както вече не веднъж е правил. аз искам да съм с него въпреки, че самите му приятели му набиват в главата че не за мен, че е твърде елементарен и не на мойто ниво. въпреки,че и той мисли,че не ме заслужава. незнам какво да правя. от половин година времето е спряло да се движи за мен. не и за него, той все си намира някакви моментни преживявания. но аз немога. немога дори да мисля за живот и щастие без него ,защото последната година мислех че го имам, преди отново да се срещнем. не мога да продължа а трябва. как?