Честно казано май няма нещо, без което да не мога да не изляза. Случвало ми се е да изляза и без телефон, и без пари, и без ключове. Много е мъчително, но очевидно не невъзможно. Като нямам телефон просто се моля да съм разбрала часа и мястото правилно и оттам нататък каквото става, да става. Аз и по принцип не си го чувам, така че не е голям пропуск. Като нямам пари, все се намира някой приятел, от когото да изпрося някакви стотинки А като нямам ключове седя пред вратата и чакам нашите да се приберат, това специално скоро ми се случи и никак не беше приятно. Май без дрехи само не мога да изляза.