проблемат се састои в това че преди време се сдарпахме мн гадно, за нещо което предпочитам да не обсаждам, и след това и двамата някак си променихме отношението. малко страно звучи но е така. и веднаж не издаржах, и започнах един разговор затова какво всащност става в момента. и след далгиииии разговори се разделихме. но разговорат не заварши с редовните реплики-"мн приятен човек си но не си пасваме" или нещо от сорта. послените му думи бяха че сам единствената жена която истински е обичал, и която няма да забрави; че все още ме обича но не можем да сме заедно- чесно казано и до днес и аз сам мн обаркана от това. а знам че не ме лажеше защото от пролятите му салзи садя че не е вазможно едно момче да плаче и да не е искрен.