е, иде и моята дума. надявах се тук да стене хубава дискусия, но май няма да се получи. твърде малко хора тук вярват. разбирам ги. и аз не вярвам в бог. за мен бог е надеждата, любовта, радостта, омразата, отчаянието - всичко, присъщо на човека. това, което сме ние. и това, което искаме да сме, надяваме се да сме и се борим да сме. стана малко оплетено, но днес не съм много в кондиция. но думата ми беше, че бог е вътре в нас. бог - това сме ние. нокой не управлява постъпките ни. никой не предотвратява и не наказва. всичко е в нас - в нашите възможности, воля, желания и т.н.

но тогава защо отричам бог? много е просто. не се нуждаем от нещо, което извън нас да ни говори за него. имам предвид религията. тя е писана от хора. хора, като нас. за мен човек, видял бог в себе си е достоен за уважение. такива хора са мислили религиите. но духовно западнали хора са ги преиначили. така или иначе в днешно време религията не е нещо, което ни омага да видим бог вътре в себе си. те ни карат да мислим, че той е вън. и затова го наричаме бог. а за мен името му е друго - душа. в днешно време представите за бог и душа се различават. и моят въпрос е какво мислите за това, което е исвън нас - така нареченият бог?


п.п. моля ви давайте и обяснение защо вярвате или не. така може и да стане дискусия.