Съдбата

[RoSsY88]

Голяма любов,страсти,превличане и накрая край...раздяла.Месеците минаваха,а момичето не спираше да се бори за него,а той я беше забравил и беше минало за него.Накрая силите я предадоха и тя спря да се бори...заживя нов живот с друг,в друг град...минаха години.Момчето беше постигнало целите си в живота,онези цели заради,които беше зарязал една любов.Една любов,която му беше първа и единствена.За толкова години той не намери втора като нея.След време осъзна колко мн я обича,че не може без нея и я потърси,но не я намери.Беше си сменила номера,не откри приятелите и`...колкото и да разпитваше за нея и да я търсеше не я намери.Ожени се за друга,но не спираше да си мисли за онова сладко момиче,което беше така наранил...продължаваше да я търси.А тя беше с друг,живейки мечтаният живот,имаше мъж до себе си,който я обичаше и уважаваше и никога не би я наранил.Дали бе забравила първата си любов?Не още помнеше красивете му зелени очи,които никога нямаше да я погледнат влюбено.Беше се премирила,че никога няма пак да го види и да е с него.А той я търсеше...Дали някога ще се намерят,дали ще се видят...красива жена върви по прашната улица на голям град,към нея върви преуспял мъж с жена си,забелязва жената срещу него...спира и двамата се гледат,но никой не позна другия и всеки си продължи напред.Съдбата им беше отредила да не са заедно,да са луди един по друг ама никога да не са заедно,да се обичат до края на живота си не осъзнавайки,че и двамата искат едно и също нещо.Съдбата им беще отредила да страдат,но ен да го показват,да имат всичко,за което са мечтали без истинската любов...Той продължава да я търси...но никога няма да я види пак...дори не я позна на прашната улица,времето я беше изваяло още по красива...

Ко ще кажете

[He3HauKa]

Hubavo e ... dosta hubavo
... Naistina pyrvata istinska lubov nikoga nese zabravq

[Death_F]

Поредната лигава глупост

[sherry]

Haresva mi,za6toto znam,4e si vlojila 4yvstva v nego

[^Kiss_of_the_Sun^f]

Naistina e mnogo nejno i hubavo,no i tajno!

[danger_love{F}]

много е готинко

[midnight...]

може да пишеш и сценарии за сапунени сериали
простотии...

[Ekita]

Котенце,мисля,че прекаляваш...
Понеже съм тук от доста време и съм изчела всичките ти теми и мнения,в които всеки път пишеш едно и също,само сменяш броя на месеците,честно направо ме идва да те ударя та да се осъзнаеш!!
Леле,момиче спри се!Всички разбрахме,че с Росен сте разделени,че няма да сте повече заедно,че вече 5 месеца страдаш по него.Разбрахме,писахме,под� �репяхме,но ти ти си играеш с търпението ни.Да,съчувствам ти,да знам какво е да загубиш любов и да,също така знам,че и изкуствено продължаваш тази мъка,само и само защото така ти е удобно.Това не е любовта на живота ти,спри да си вярваш,че цял живот ще си мечтаеш за негои той за теб и никой повече няма да намери истински чувства!Това е заблуда,защото още си толкова малка,толкова любов има пред теб,а ти сама не я оставяш да те намери,постоянно навивайки си на пръста,че виж ти-той е човека с главно Ч.
Просто го пусни да си отиде.

[Dr. Kazimbutt]

Голяма любов,страсти,превличане и накрая край...раздяла.Месеците минаваха,а момичето не спираше да се бори за него,а той я беше забравил и беше минало за него.Накрая силите я предадоха и тя спря да се бори...заживя нов живот с друг,в друг град...минаха години.Момчето беше постигнало целите си в живота,онези цели заради,които беше зарязал една любов.Една любов,която му беше първа и единствена.За толкова години той не намери втора като нея.След време осъзна колко мн я обича,че не може без нея и я потърси,но не я намери.Беше си сменила номера,не откри приятелите и`...колкото и да разпитваше за нея и да я търсеше не я намери.Ожени се за друга,но не спираше да си мисли за онова сладко момиче,което беше така наранил...продължаваше да я търси.А тя беше с друг,живейки мечтаният живот,имаше мъж до себе си,който я обичаше и уважаваше и никога не би я наранил.Дали бе забравила първата си любов?Не още помнеше красивете му зелени очи,които никога нямаше да я погледнат влюбено.Беше се премирила,че никога няма пак да го види и да е с него.А той я търсеше...Дали някога ще се намерят,дали ще се видят...красива жена върви по прашната улица на голям град,към нея върви преуспял мъж с жена си,забелязва жената срещу него...спира и двамата се гледат,но никой не позна другия и всеки си продължи напред.Съдбата им беше отредила да не са заедно,да са луди един по друг ама никога да не са заедно,да се обичат до края на живота си не осъзнавайки,че и двамата искат едно и също нещо.Съдбата им беще отредила да страдат,но ен да го показват,да имат всичко,за което са мечтали без истинската любов...Той продължава да я търси...но никога няма да я види пак...дори не я позна на прашната улица,времето я беше изваяло още по красива...

Ко ще кажете

Базирала си го на личната ти лигава "драма". Защо не се пробваш като сценаристка на "Дързост и красота"?

[air_J]

Този субект по мое мнение е някакво мамино детенце, на което като са му отказали нещо и не може да намери мира, докато не си го набави. В една друга тема беше казала, че може да има всеки и винаги тя къса момчетата (май и това каза). Ами ето ти сега, всичко се връща! Ти не знаеш ли, че точно такива като теб, дето се имат за много силни момичета, винаги им се появява някой, който да ги направи на пух и прах? Същото важи и за момчетата. Вместо да се самосъжаляваш, по-добре се радвай, че ще имаш възможност да се измъкнеш от дълбокия прованс, в който живееш и ще може да отидеш в големия град. А там вече ще си имаш и нови приятели, и нова любов и така... Невиждани очи се забравят (макар и не винаги, но може да си сигурна, че в твоя случай важи).