Слагайте тук всякакви мисли и кратки разкази свързани със любовта.

От този род:

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...

Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.

Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...



Представи си, че съм огромна канара, която не се страхува от нищо. От векове никой не е успял да ме помръдне - нито бурите, нито времето... Един ден обаче една съвсем безобидна малка капчица пада върху мен и бавно се скрива в една от дълбоките ми пукнатини. Пукнатина, която си е моя още от рождение, но която досега дъждовете и бурите на са забелязвали. Не бих се уплашил от тази капчица, нали?

На следващия ден обаче става студено и капчицата замръзва в сърцевината ми, разширява се и от това боли. Как би се почувствала канарата, на която нищо не могло да отслаби силата до този ден, в който една малка капчица я застрашава да я разцепи на две?...

Да това е метафора, но всъщност такава би трябвало да бъде любовта. Разтърсваща из основи земния и силен мъж, влюбен в мила, водна, ефирна и понякога капризна госпожица, проникнала в тайното място, което никой преди не е успявал да достигне - сърцето. Е, то няма да се разцепи, но канарата никога вече няма да е същата.