Защо ли това чувство ми е толкова познато? Кой ли не е изпадал в момент когато мрази целия скапан свят и всичките му нещастни обитатели, момент, в който не искаш да виждаш и чуваш никй, в който искаш да си сам/а..да ама това едва ли се получава винаги..все ще се намери някои да започне да те разпитва какво е станало и т.н..честно казано в такива моменти дори и хубавата музика не ми помага,нито шоколадчето..общо взето нищо материално..все още не сам разбрала как да преодолявам по лесно тея моменти но определено (колкото и да е странно) четенето на книга достатъчно много ме разсейва..стига никой да не ми пречи и безпокои ест...Друго моето също помага е ходенето на дискотека..ако има с кой (макар и не най-приятените хора) излез..пак не се знае кой може да срещнеш в дискотеката