[i]Любовта ме е погълнала, вече знам какво е чувството. Тя е онова чувство, което всеки е преживял, преживява или ще преживее. Освен щастието любовта в малко случаи носи болка и мъка. Любовта ме кара да се усмихвам, да съм радостна и весела, да гледам с оптимизъм над нещата, да ги преценявам и да се замислям над тях. Любовта е копнеж,живот, предизвикателство, което съм избрала, свързано с много препядствия. Свързана с приятелството и доверието любовта става по-силна и чувствена. На свой план тя не остава незабелязана. Когато си влюбен всеки го забелязва по много начини. Любовта може да отнеме чувството за концентрация (за известно време),апетита,намръщената физиономия, но може да ни направи по-щастливи и усмихнати, общителни, лъчезарни и да ни дари с множество прекрастни моменти. Когато видя своя любим се размеквам и потрепвам от щастие, очите ми засияват с любовен блян, тялото ми шепне с нежни думи, а лъчезарна усмивка проблясва и огрява лицето ми. Всичко издава моята любов към него. Постоянно искам да е до мен,той живее дори и във фантазиите ми. Ставам и си лягам с мисълта за него, не спирам да си задавам въпросите: "Къде и с кой е сега?","Какво прави?". Не желаното чувство "Ревност" ме е връхлетяло и аз се опитвам да се преборя с него. Но дали ще успея? Винаги ли когато има любов има и ревност?