На всички, които подхвърляха онези смислени епитети -> Уважаеми, на оная си работа ги разправяйте тия.

Сълзичке, твоята история със скъсването по телефона ми прилича на ония случаи, когато на човек много му се приисква да направи нещо безразсъдно - да пипне оголен електрически кабел, да изпие някоя отрова, или, ако е нависоко, да скочи, да сед хвърли в бездната. Ти си скочила. И те е заболяло. И него го е заболяло. Преживелиците с другите момчета са били донякъде начин да избягаш. Време е да се завърнеш.

Тук добре те съветват да останеш за момент сама и да се замислиш, но ти май много добре знаеш с кого искаш да бъдеш. Останал съм с впечатлението, че можеш да бъдеш искрена. Според мен остава ти само едно - да отидеш при този, когото трябва, и да бъдеш искрена с него. Покажи му какво чувстваш към него, към случилото се и към постъпките си. Тогава може да се 'съживите' наново и заедно, със зарастващи рани, да се опитате да тръгнете по старому. Ако пък се случи обратното - той да бъде прекалено горд, и на двама ви ще бъде мъчително да се разделите като 'стари приятели'. Че после ще разправя наляво и надясно - няма да го направи, най-малкото защото гордостта ще му попречи. Дори и някой да научи и да се усъмни в изградената ти репутация на непукист - к'во ти пука

За последно - не ни слушай много-много. В любовта не трябва да се водиш по дочути или заучени норми и формули, нито пък да слушаш навиците си, инстинктите, разума. Единствено следвай повелите на сърцето.