Аз пък ще кажа, че искам да живея, да работя и да се развивам в България - напук на всичко и на всички!

Чудя се как много хора са абсолютно убедени, че ще постигнат "нещо повече" в чужбина - след като още не са пробвали, нито тук, нито там. И то не са пробвали защото просто още не са имали тази възможност...
Обичаме да повтаряме чути някъде думи и да им вярваме повече от на собствените си наблюдения... Предпочитаме да изберем това, което преценяваме като по-лесно в момента, а не това, което искаме.

Аз мога да кажа че говоря от личен опит. Не съм опитвала да се реализирам в чужбина - първо, защото съм твърде малка (на 18 съм), второ - не искам да изоставям родината си.
За момента в България съм постигнала това, което искам - наистина, с много усилия, а и благодарение на природни заложби - но не мога да кажа, че се чувствам недооценена, или че не виждам възможности за реализацията и т.н. Даже обратното - трябва да избирам от няколко възможности, една от друга по-интересни и по-предизвикателни.
Смятам, че в България намирам това, което ми е необходимо, и смятам че още доста години ще бъде така.

На всички песИмисти мога да кажа: Опитайте всичко преди да твърдите, че нямате възможности!

Колкото до историята за хандбалния отбор: съжалявам, че така се е получило, обаче не мислите ли, че и в другите страни е така? Хората са си хора, треньора на всеки отбор може да има син, когото да си пробутва (вижте например историите в американските филми - те най-ясно отразяват ежедневието на хората там)...

Поздрави и успех на всички