"Моля се на Господ да не те отнеме от мен, за да мога да продължа да дишам! Но никакъв отгвор... Не знам, не ми се живее живот, в който няма човек, който да изпитва любов поне една 100000 частица от твоята безгранична любов! Не мога да спя, мисля за живота - колко би бил хубав той с теб и колко сив, черен и невзрачен дори секунда без теб! Дори една мъничка дума, изречена от твоята уста би ме накарала да спя като новородено бебе, а тази думичка (тя въобще не е малка, много е стойностна) е една много нужна ми думичка - "Прощавам ти!". Как нужна ми е тя сега както слънцето на растенията, водата на животните... И не мога да заспя..."
Това е едно от десетките писма, които бившия ми приятел ми е писал... Не бих казала, че е най-милото, но определено е едно от нещата, които никога няма да забравя!!!