Много ми е гадно.Едвам успявам да задържа сълзите си с много трудност. И всичко само заради тази моя срамежливост,която трябва по някакъв начин да отстраня.Но все пак още тая надежди в себе си.Но да карам по същество.Влюбен съм в едно момиче от мойто училище.Всичко започна като на шега в началото на годината.От говорене на глупости през прегръдки до комплименти.Всичко уж на шега.Така от около 3-4 месеца.Но отскоро нещата се промениха.Тя започна да минава покрай мен,но вместо да се държи с мен както преди се прави,че не ме забелязва.Все едно изобщо не съм точно до нея.Даже заговаря други по всяка вероятност за да не мога да я заговоря.Някой път дори имам чувството,че се крие от мен.Когато въпреки всичко успея да я заговаря се държи с мен по предишният начин,който ми харесва.Но като правя това се чувствам някакси като чели и се набутвам и ме е страх тя наистина да не ме помисли за някой много нагъл човечец.Скоро една нейна приятелка ми намекна пред нея да съм ги водел на кафе двете,а тя не каза даже и дума.Сега след ваканцита мисля да и разкрия чувствата си.Какво ще кажете,а?Добра идеа ли е?И от горенаписаното какви изводи си вадите.Какво изпитва тя към мен.
Искам да попитам какво да и купя на Св.Валентин,което много да и хареса,но в същото време и да не е скъпо,защото съм зле с парите.Също и момичета от форума,който са на 15 години,защото тя е на толкова да кажат какво лично на тях много би им харесало.