Здравейте...Едва ли някой от вас може да ми помогне, аз просто имах нужда да споделя, защото толкова много години крия всичко в себе си...Цял живот съм отхвърляна и пренебрегвана от всички...Всичките ми приятели, които ми бяха близки ме предадоха и аз останах излъгана, всички, на които разчитах си отидоха и сякаш вече не могат да ме гледат...Държат се с мен като с поредния парцал, сякаш съм нищо и явно вече наистина съм...Не съм обичала никога, нито мен някога някой ме е обичал и вече съм изгубила всякаква надежда...С часове стоя и гледам в една точка, не осъзнавам, че съм аз, че стоя там, че това ми се случва...Излизам навън съвсем сама и оставам сама, никъде няма никой, чувам стъпките си, едва сдържам сълзите си, а понякога искам да плача, но просто нямам сълзи...Не спя, защото се задушавам, не мога да си поема въздух, имам някакви видения и виждам всичко и всички около мен в кръв и разкъсани, аз самата се чувствам по този начин...Наранена съм, боли ме, но на кого ли му пука, аз останах сама и не липсвам на никого...Не само сама, а и самотна...Не знам дали това е депресия, но не се е променяло от четири месеца...Правила съм хиляди опити за самоубийство, да, знам, ще кажете, че е глупаво и безмислено и трябва да си реша проблемите, а не да бягам от тях, но вече съм останала без никаква подкрепа, надежда и сила, просто няма нещо, което да ме кара да живея...И какво получавам от всичко това?! Да ми повтарят, че съм песимистка...Господи, колко само ми помага това! Дори не знам защо употребих това обръщение, не вярвам в Бог, не вярвам в нищо и никого вече, искам просто да потъна и да не помня, че някога съм съществувала...Омръзна ми вече, дори не знам защо пиша това, след като винаги съм го смятала за глупаво, а и едва ли много от вас ще го прочетат, защото е дълго - ето още един тъпизъм...Вече не издържам...