колкото и силни да са чувствата си, нима ги поставяш над чувствата на едно дете, което обича баща си?!?!...над болката,която то ще изпита,..над разрушените му мечти?!
как може да казваш, че си преживяла подобно нещо, а да го причиняваш на друг?
Незнам, според мен човек трябва да мисли не само за собствените си чувства, но и за това какво изпитват останалите..иначе любовта няма смисъл...не може да смяташ, че само ти обичаш..