Привет,

Действието се развива в малка люлинска баня. Застанал пред огледалото се бръсна, като се стремя хем да е максимално гладко, хем да не заприличам на ветеран от Виетнам след акта. По едно време, като че ли от нищото се пръква паяк, среден на ръст, с добро телосложение. Започва бавно да лази по огледалото. Аз не съм гнуслив, принципно не ми правят впечатление, но този път ръката ми спира да се движи в отмерени движения и се заглеждам внимателно в това създание. Замислям се:
В този момент аз представлявам съдбата на това живо същество. Само и само от мен зависи дали то ще живее или ще умре. Принципно на мен ми е крайно безразлично дали ще е първото или второто. Поседях, помислих и изведнъж го хванах между пръстите си, стиснах го и го хвърлих в мивката. То даде последни признаци на живот, свивайки крачетата си /така правят, като се удавят/ и го изгледах как потъна в сифона.
Какво е обезпокоителното за мен -> крайно ми беше безразлично, чак се уплаших от себе си. Как може да лиша живо същество, туко-така, без дори да се замисля, без да е нужно. Всичко стана за 2 секунди буквално - не знам колко седмици или месеци е живял този паяк, но аз за 2 секунди, без никакъв смисъл и нужда, без да ми пука го хванах, смачках, удавих и изгледах без да се трогна как потъна нейде в небитието. Без да ми направи впечатление!

Мислите ли, че някаква сила ни наблюдава от някъде така и нас - малки, нищожни човечета, можеща да направи винаги с нас каквото си иска? 'Съдбата'? Какво би представлявала тя в такъв случай.. Някоя друга цивилизация, за която ние сме просто един паяк и тя, като мен ни най-малко не се интересува от нас, защото сме твърде нищожни за да представляваме интерес?